5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 29.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2337 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Ц. и на [фирма], [населено място] срещу определение № 674 от 10.08.2017г. по ч. гр. дело № 1323/2017г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено определение № 38 от 14.07.2017г. по изх. регистър № 24, преписка № 444/21.07.2017г. на Агенцията по вписванията – Служба по вписванията в [населено място], с което е отказано вписване на Отказ от право на собственост върху подробно описан недвижим имот, заявен според частния жалбоподател от М. Н. Пашова и М. С. К. в подадени от тях молби пред Върховен касационен съд, IV г. о. по гр. д. № 1348/2011г. с вх. № 3554/04.04.2012г. и вх. № 3555/04.04.2012г.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „След приключване на делото с вписана искова молба за установяване на право на собственост на недвижим имот налице ли е правото да се иска от заинтересуваната страна в процес да се впише решението по чл. 115, ал. 1 ЗС? Има ли законна пречка, ако това е станало при условията на отказ от спорното право по чл. 233 ГПК да се впише постановеното решение, в случая на ВКС?”
По тези въпроси частните жалбоподатели поддържат, че са решени в противоречие с решение № 281/29.10.2012г. по гр. д. № 130/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. и поддържа евентуални доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. „Когато молбата по чл. 233 ГПК е нотариално заверена и е спазен от съда законоустановения ред – молбата е приета от съда за редовна и са обезсилени решенията на предходните инстанции и делото е прекратено с решение, може ли да се приеме, че това представлява отказ в писмена форма и с нотариална заверка на подписите и по своя характер представлява декларация за отказ от правото на собственост на недвижим имот? Има ли пречка да се впишат тези актове по реда на чл. 100 ЗС след като са налице всички реквизити, предвидени в закона, за да се извърши вписването? Може ли заинтересуваните страни по делото, които имат правен интерес, да поискат вписването съгласно чл. 112, ал. 1, б. „в“ ЗС и чл. 4, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията във връзка с чл. 100 ЗС?”
Посочените въпроси според частните жалбоподатели са в противоречие с решение № 281/29.10.2012г. по гр. д. № 130/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. и са релевирани евентуални доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с депозираната до АП към МП Служба по вписванията [населено място] молба [фирма] и [фирма] са поискали да се впишат две молби, представени пред ВКС по гр. д. № 1348/2011г. – с вх. № 3554/04.04.2012 г. и вх. № 3555/04.04.2012г., подадени съответно от М. С. К. и М. Н. Пашова, с които последните са заявили, че на основание чл. 233 ГПК правят отказ от предявения инцидентен установителен иск за собственост върху недвижим имот, т. е. че не поддържат занапред искането си, защото то е неоснователно, и окончателно се отказват от търсената защита на това тяхно право.
За да направи извод за правилност на отказа за вписване на посочените молби на съдията по вписванията, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че представените молби не подлежат на вписване, тъй като отказът от иск е процесуално действие на М. С. К. и М. Н. Пашова, а не материалноправен отказ от съществуващото им материално право, претендирано с иска. Изложил е съображения, че с отказа от иск се погасява правото на иск, но материалното право не се погасява и продължава да съществува. Въззивната инстанция е разграничила силата на пресъдено нещо на отказа от иск и на съдебното решение и е приела, че последиците на молбите до ВКС на М. К. и М. Пашова за отказ от инцидентния установителен иск за собственост не могат да бъдат приравнени на последиците на вписана в имотния регистър декларация по чл. 100 ЗС за отказ от право на собственост, поради което и не подлежат на вписване в регистъра на Служба по вписванията при Старозагорския районен съд. Посочила е, че отказът от право на собственост е със сериозни правни последици и разпоредбите, които предвиждат реда за неговото извършване, не трябва да се тълкуват разширително с оглед сигурността на правния оборот. Според съдебния състав отказът от право на собственост представлява едностранно изрично волеизявление на собственика, с което последният недвусмислено изразява своето желание занапред да не владее, да не ползва и да не се разпорежда с индивидуално определена вещ; отказът от право на собственост върху недвижим имот е изричен формален акт, изразен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който подлежи на вписване в имотния регистър; същият няма за цел да облагодетелства трето лице и по тази причина не се допуска отказ от право на собственост в чужда полза.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГП К. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените в т. 1 от изложението правни въпроси са ирелевантни за делото, тъй като частните жалбоподатели не са поискали вписване на влязлото в сила решение № 82/12.04.2013г. по гр. дело № 1348/2011г. на ВКС, IV г. о. и отказът на съдията по вписвания не се отнася до него. Предмет на молбата до АВ – Служба по вписванията [населено място] с вх. № 7616/14.07.2017г., по която се е произнесъл съдията по вписванията, е отказ от право на собственост върху описан недвижим имот – ресторант „Лешника“ [населено място], който според частните жалбоподатели е заявен от ищците по т. дело № 498/2009г. на Окръжен съд Стара Загора М. Н. Пашова и М. С. К. в касационното производство в подадени от тях молби с вх. № 3554/04.04.2012г. и вх. № 3555/04.04.2012г. по гр. д. № 1348/2011г. на ВКС, IV г. о. Предвид липсата на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда дали посочените правни въпроси са решени в противоречие с решение № 281/29.10.2012г. по гр. д. № 130/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият от формулираните от частните жалбоподатели правни въпроси в т. 2 от изложението е релевантен, но допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, тъй като цитираното решение № 281/29.10.2012г. по гр. д. № 130/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. е неотносимо – съответното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по други въпроси, по които настоящият въззивен състав не се е произнесъл: „Какви са последиците от направен отказ от иска при условия на прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес и може ли при влязло в сила определение за прекратяване на производство на основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./ приобретателят да предяви наново същия иск срещу същия ответник?”
Д. на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Частните жалбоподатели не са аргументирали защо считат, че решаването на посочените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Вторият, посочен в т. 2 от изложението, правен въпрос не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по начина, по който е формулиран, е в подкрепа на тезата на частните жалбоподатели, че отказът от правото на собственост върху конкретния недвижим имот, заявен в молби с вх. № 3554/04.04.2012г. и вх. № 3555/04.04.2012г. по гр. д. № 1348/2011г. на ВКС, IV г. о., отговаря на всички реквизити на чл. 100 и чл. 112 ЗС. В настоящия случай въззивната инстанция е приела, че не са налице всички предпоставки за извършване на исканото вписване, а именно отказът от предявения установителен иск не може да се приравни на декларация по чл. 100 ЗС за отказ от право на собственост. Цитираното от частния жалбоподател решение № 281/29.10.2012г. по гр. д. № 130/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. е неотносимо и към този въпрос, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият, посочен от частните жалбоподатели в т. 2 от изложението, процесуалноправен въпрос също не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Въпросът е важен, но както и да бъде решен, не би променил изхода на делото, тъй като основните аргументи за потвърждаване отказа на съдията по вписванията се състоят в това, че ищците М. Н. Пашова и М. С. К. не са направили отказ от право на собственост върху описания недвижим имот.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 674 от 10.08.2017г. по ч. гр. дело № 1323/2017г. на Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.