О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр. София, 19.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 262 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника „У. Б.“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. Ц. /въззивник във въззивното производство/ срещу определение № 1985 от 09.10.2018г. по в. гр. дело № 954/2018г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, IХ състав, с което е допълнено решение от 27.06.2018г. по същото дело, като А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М. са осъдени да заплатят на „У. Б.“ АД всеки един от тях по 90 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство по гр. дело № 10034/2015г. на Районен съд Пловдив, и по 90 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по в. гр. дело № 954/2018г. на Пловдивски окръжен съд, и не са присъдени разноските в претендирания пълен размер.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от трите самостоятелни иска, по отношение на които е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено исковото производство, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 360 лв. Моли определението на Пловдивски окръжен съд да бъде отменено и вместо това А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М. да бъдат осъдени да заплатят на „У. Б.“ АД всеки един от тях по 360 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и по 360 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Ответниците по частната жалба А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Н. Г. Т. оспорват частната жалба и правят възражение за липса на компетентност на ВКС за нейното разглеждане и наличие на компетентност на Апелативен съд П.. Релевират доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на определението на Пловдивски окръжен съд. Ответниците поддържат становище, че в представения от „У. Б.“ АД договор за правна защита и съдействие не е направена разбивка какъв е дължимият адвокатски хонорар по всеки един от предявените общо пет иска, а е определено общо възнаграждение. Излагат съображения, че при предявени пет съединени иска общият размер на минимално дължимото възнаграждение е в размер 2 777,18 лв., докато в случая уговореното общо възнаграждение е 1 800 лв. Поради това липсва възможност за присъждане от всеки един от ищците /настоящи ответници/ по 360 лв. адвокатско възнаграждение. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предоставения от въззивната инстанция срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Възражението на ответниците по частната жалба за липса на компетентност на ВКС за нейното разглеждане е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В хипотезата на въззивно решение, подлежащо на обжалване пред ВКС, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което въззивният съд се произнася по дължимите от страните разноски, е също Върховният касационен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да направи извод, че претендираното от банката адвокатско възнаграждение, което трябва да бъде заплатено от ищците А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М., следва да се определи в минимален размер 360 лв. с включен ДДС съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по отношение на всеки един от неоценяемите искове пропорционално е за сумата от по 90 лв. с включен ДДС за една инстанция, въззивният съд се е аргументирал с представения договор за правна защита и съдействие, сключен между „У. Б.“ АД и Адвокатско дружество „Д. и О.“, уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер 1 800 лв. с включен ДДС за една инстанция и липсата на отразяване дали адвокатското възнаграждение е за някой от исковете и съответно частта от него за всеки един от исковете.
Определението на Пловдивски окръжен съд е правилно.
Д. на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразяване от въззивния съд, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от трите самостоятелни иска, по отношение на които е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено исковото производство, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 360 лв., поради което всеки един от ищците следва да заплати на ответната банка по 360 лв. за адвокатско възнаграждение, е неоснователен. Уговореното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е в общ размер по 1 800 лв.: за първоинстанционното производство уговореното възнаграждение в общ размер 1 800 лв. /1 500 лв. + 300 лв. ДДС/ е за изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба на Г. А. Г., А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М., както и процесуално представителство по делото, т. е. за всички предявени в кумулативно обективно и субективно съединение искове; за въззивното производство уговореното възнаграждение в общ размер 1 800 лв. е за защита и процесуално представителство във въззивното производство по отношение на всички искове, предявени от четиримата ищци. В представените в двете инстанционни производства договори за правна защита и съдействие и фактури № 787/09.08.2016г. и № 935/18.12.2017г. липсва разграничаване каква част от възнаграждението е за всеки от четирите неоценяеми иска и каква част е за оценяемия иск. При уговаряне на адвокатско възнаграждение в общ размер 1 800 лв., минимален размер на възнаграждението за оценяемия иск 1 114,32 лв. и 222,86 лв. ДДС и липса на уговорка за отделно минимално адвокатско възнаграждение за всеки неоценяем иск, предявен от всеки отделен ищец, правилно съдебният състав е направил извод, че дължимото адвокатско възнаграждение за неоценяемите искове за нищожност на определена договорна клауза поради нейната неравноправност е в размер 360 лв. с включен ДДС, от която сума всеки ищец, по отношение на който е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено исковото производство, дължи пропорционално на ответната банка по 90 лв.
Въз основа на изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците по частната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1985 от 09.10.2018г. по в. гр. дело № 954/2018г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, IХ състав в частта по отношение на дължимите от А. Х. Г., Х. С. М. и Н. М. М. в полза на „У. Б.“ АД разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.