1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 16.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1746 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника И. Ц. Ц. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. А. срещу определение № 856 от 13.03.2018г. по ч. гр. дело № 6138/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено определение от 27.09.2017г. по гр. дело № 9346/2014г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, І-18 състав в частта, с която е оставено без уважение искането на Искрен Ц. Ц. за спиране на изпълнението по изп. дело № 1647/2017г. на ЧСИ У. Д., и производството по делото е прекратено.
Производството пред ВКС е по реда на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280 ГПК поради това, че определението на Софийски апелативен съд е въззивно, тъй като е постановено в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК по повод подадена от ответника частна жалба срещу определението на СГС, с което е оставено без уважение искането на ответника по чл. 420 ГПК във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 15.01.2013г. по ч. гр. дело № 804/2013г. на СРС, ІІ гражданско отделение, 53 състав, във връзка с която по издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20178580401647 на ЧСИ У. Д..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, моли определението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено, че по силата на закона е настъпило спиране на изпълнението, като претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът В. Е. Г. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което по повод подадена частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 420, ал. 2 ГПК, определението е обезсилено и производството е прекратено поради липса на правен интерес, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда допустимостта на съдебния акт по искането за спиране на изпълнението на присъденото вземане. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Постоянната практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ответника И. Ц. Ц. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. А. срещу определение № 856 от 13.03.2018г. по ч. гр. дело № 6138/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено определение от 27.09.2017г. по гр. дело № 9346/2014г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, І-18 състав в частта, с която е оставено без уважение искането на Искрен Ц. Ц. за спиране на изпълнението по изп. дело № 1647/2017г. на ЧСИ У. Д., и производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.