О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 03.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 227 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. И., [населено място] срещу решение № 1440 от 11.06.2018г. по в.гр.д. № 5653 / 2017г. на Апелативен съд – София, в частта в която, след частична отмяна на решение от 26.05.2017г. по гр.д. № 10833/2015г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от М. М. И. срещу ЗАД „Бул Инс” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000 лева до 30 000 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 30 000 лева до 40 000 лева. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лева до сумата от 70 000 лева – претендирана с исковата молба, първостепенното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.113 ЗДвП, чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, и поради необоснованост. Счита, че съдът не следва да приема по-висок процент на съпричиняване от 1/3 при нарушение на разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Намира, че справедливото обезщетение за процесните травми е в размер на 45 000 лева, а съпричиняването съответства на не повече от 5 000 лева. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „Бул Инс” АД, не представя писмен отговор,с който да изрази становището си по нея.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Безспорно е установено по делото, че на 14.06.2015г. е настъпило ПТП, при което Н. И. Т., управляващ лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА“ с рег.№ CA6426 AP, движейки се по [улица], [населено място], в посока от [улица]към [улица], е ударил пресичащия пътното платно (с посока от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на виновния водач) пешеходец – ищеца М. М. И.. Мястото и механизма на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие са установени посредством анализ на събрания в рамките на първоинстанционното производство доказателствен материал: констативен протокол № К – 494 от 14.06.2017г. на СДВР – МВР, приобщените материали от ДП № 11250/2015г. по описа на КАТ към СДВР на МВР, изготвената съдебна автотехническа експертиза. Въззивният съд е приел, че настъпването на ПТП е в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото от водача на лекия автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата – на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът е кредитирал изцяло изводите на автотехническата експертиза, че предприемането на ефективно аварийно спиране или заобикаляне на пресичащия пешеходец е било обективно и субективно възможно за водача на автомобила Т. и евентуалното предприемане на такива действия, би довело до избягване на настъпилия удар с пострадалия И.. Въз основа на това апелативният съд е заключил, че събраният доказателствен материал установява наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за вреди, причинени от пътно транспортно произшествие с участието на автомобил, за който е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно съдът е намерил за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Приел е за доказано допуснато от страна на М. И. нарушение на правилата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП – пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място – пешеходна пътека, която се намира в непосредствена близост до мястото на пресичането (на около 50 метра). На това място е монтиран пешеходен светофар. С това съдът е мотивирал извода си за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 2/3, тъй като травмите, които биха били предотвратени, са преобладаващата част от релевираните и приети от съда за причинно свързани с процесното ПТП.
Въз основа на епикриза ИЗ 17720 от МБАЛ ВМА – София, епикриза № ИЗ 23769 издадена от МБАЛ ВМА – София, ЕР на ТЕЛК № 241/25.01.2016 г., ЕР на ТЕЛК № 462/07.07.2016 г. и съдебно – медицинската експертиза съдът приел за установено, че в следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните телесни увреждания: контузия и разкъсно – контузна рана на главата и счупване на дясната бедрена кост. Първите две от тези травми /на главата/ имат медикобиологичен характер на леки телесни повреди, докато втората /счупването на дясната бедрена кост/ има характера на средна телесна повреда. Ищецът е приет по спешност във ВМА, след което е бил подложен на оперативна интервенция на 18.06.2015г. за наместване на счупените кости и след проведено комплексно лечение е изписан на 15.07.2015г. Пострадалият е отказал препоръчана от лекарите операция за поставяне на метална остеосинтеза. Остеосинтезата, като метод не се финансира от НЗОК, а се закупува за сметка на пациента. Поради недобро зарастване на костта, пострадалият е претърпял нова инвазивна процедура по остеклазия, последвана от поставяне на заключващ пирон. След повторното изписване от болницата, ищецът е можел да осъществява придвижване с патерици за срок от 4 месеца, след което е започнал да се придвижва с бастун. Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил за 5-месечен период след провеждането на втората операция. В продължение на първите три-четири месеца след ПТП, както и в продължение на два месеца след втората операция, болките и страданията на пострадалия са били с по-висока интензивност, а в останалия период болките са били спорадични. Мекотъканните травматични увреждания на главата са зараснали без усложнения.
На базата на цялостния анализ на многобройната медицинска документация и изслушаните свидетелски показания, досежно преживените от М. И. болки и страдания, решаващият състав е намерил, че размерът на пълното обезщетение за претърпените от ищеца М. И. неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева. Съобразени са конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; вида и характера на телесните увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; общият лечебен и възстановител период; наличието на продължаващи към момента на изготвяне на заключението на СМЕ негативни последици, обществено – икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. При определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е взето предвид и обстоятелството, установено от медицинската експертиза, че първоначално настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия се дължи на неправилно проведено лечение, вследствие негов отказ да ползва подходящата медицинска манипулация.
Въз основа на така определеното обезщетение при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД същото е намалено с приетия процент на съпричиняване – 2/3, в резултат на което е присъдено обезщетението в размер на 10 000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Наред с това са формулирани и следните въпроси във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД: „1/ Възможно ли е степента на съпричиняване на пострадалия да е по-висока от 50% спрямо вината на причинителя на ПТП?; 2/ Следва ли да се приеме, че поведението на пешеходеца не е с висока укоримост, след като на него не му е съставен акт за нарушение на правилата на ЗДвП от компетентните органи?”. Жалбоподателят се позовава се на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитира следната съдебна практика: ПП на ВС №4/1968г., решение № 171/18.11.2016г. по т.д.№ 2811/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 39/16.07.2010г. по т.д.№ 551/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 97/06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008 на ІІ т.о. на ВКС, решение № 55/30.05.2009г. по т.д.№ 728/2008г. на І т.о. на ВКС и решение № 43/16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ІІ т.о. на ВКС. Налице е и формално позоваване на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Формулираният общ въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, въпреки че покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не обуславя допускането на решението в обжалваната му част до касация, тъй като въззивният съд е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4 от 23.12.1968г. и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, като е съобразил посочените в тях критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършвайки съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, като в конкретният случай решаващият състав е отчел и факта, че настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия се дължи на неправилно проведено лечение, вследствие негов отказ да ползва подходящата медицинска манипулация.
Поставените конкретни въпроси във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД също не могат да предпоставят допускането на решението до касация. Първият въпрос, дали степента на съпричиняване може да бъде по-висока от 50%, не е правен, а фактологичен, тъй като отговорът на същия зависи от установените по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за размера на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. По отношение на втория въпрос, свързан с твърдението за несъставяне на пострадалия на акт за нарушение на правилата за движение по пътищата, не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като това обстоятелство не е обсъждано от въззивния съд, поради което то не е обусловило изхода на спора.
Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната му част не може да бъде допусканото до касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1440 от 11.06.2018г. по в.гр.д. № 5653 / 2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.