О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 13.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 1416 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИВОНА” ООД срещу решение № 269 от 07.12.2017г. по в.т.д. № 477 / 2017г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 426/27.06.2017г. по т.д. № 1185/2016г. на Окръжен съд – Варна са уважени обективно съединени осъдителни искове, предявени от „Елдоминвест” ООД срещу дружеството – касатор, за присъждане на сумите: 55020,62 лева – обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз по C. товарителница от 03.06.2016г., представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки (408 ел.бойлера с общо тегло 11 424 кг), 535,99 лева – обезщетение за мораторни лихви върху същата главница за периода от 07.07.2016г. до 10.08.2016г., и 11 004.12 лева – обезщетение за дължим ДДС върху стойността на липсващия товар поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и сумите: 6340,31 лева – съдебни разноски за първата инстанция и 4945,50 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.
Недоволен от въззивното решение, касаторът го обжалва с твърдението, че същото е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Намира за неотносим към настоящия спор приобщения като доказателство по делото представения от ищеца договор за продажба № 1/27.04.2016г. Заявява, че между страните няма сключен договор за превоз. Посочва, че договорните отношения във връзка с възлагането на транспорта са между спедиторска компания, ангажирана от купувача на стоката „Гара трговина” ДОО, и „Ивона” ООД, като от страна на спедиторската компания са били предоставени параметрите на транспортната услуга и е било извършено заплащането на същата. „Ивона” ООД е изпълнило задължението си да достави товара на купувача на 08.06.2016г. Дали купувачът е изпълнил задължението си да изпрати копие от товарителницата на посочения от продавача адрес или не, не е обстоятелство, което може да бъде вменено във вина на превозвача и да се търси отговорност от последния за неизпълнение на задължение на купувача. Всички разноски – застраховки от момента на предаването на стоката на превозвача, плащането на превозната цена, митническото оформяне на вноса в държавата на купувача, както и риска се поемат от купувача. Същевременно дори и да е налице неизпълнение от страна на „Ивона” ООД, правен интерес и активна легитимация да търси обезщетение за претърпени вреди има купувачът, а не продавачът. Касаторът се аргументира, че с натоварване на стоката, както собствеността, така и рискът от погиване на товара са се прехвърлили от продавача на купувача, съгласно уговорената във доставната фактура клауза „франко превозвача”. Също така счита, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата и ищец делото, „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, в подробен писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски в размер на 4200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявените искове са за обезщетение за вреди, настъпили за изпращача – ищец следствие твърдяно от същия пълно неизпълнение от превозвача – ответник на сключения между тях превозен договор с международна товарителница за автомобилен превоз – C. от 03.06.2016г., предвид констатирана пълна липса на товара /приети за превоз в мястото на натоварване – склада на ищеца в [населено място], България 408 ел. бойлера/, в разтоварения пункт на легитимирания по товарителницата получател –„Г. Трговина” ДОО –гр.З., Х..
Основният спорен въпрос е между кои страни е сключен превозният договор и налице ли е точно изпълнение на същия от превозвача –ответник.
Решаващият състав е достигнал до извода, че превозният договор е сключен с процесната C. товарителница. В мотивната част на атакуваното решение е изложил съображения, че подписаната от страните – ищец и ответник, съответно като изпращач и превозвач, товарителница C. от 03.06.2016г. се подчинява на правилата на Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки (Конвенция C.), в сила от 19.05.1956г., към която България се е присъединила на 29.07.1977г. Съгласно чл.4 от конвенцията, удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международна товарителница C. – международният документ, който определя отговорностите и задълженията на страните по такива договори. Същата служи за доказателство точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. C. товарителницата се адресира до превозвача и може да се определи като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С подписване на товарителницата от изпращача и превозвача превозният договор се счита сключен, като превозвачът става отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на натоварването и приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му, на легитимирания получател на товарителницата. При доставка получателят трябва също да подпише и подпечата документа с вписване на мястото и датата на доставката. С това превозната операция приключва, като превозвачът предава екземпляр 2 от оригиналната товарителница на получателя, а задържа за себе си екземпляр 3 от нея. С този екземпляр от оригиналната подписана и подпечатана от получателя без забележки C. товарителница превозвачът удостоверява пред изпращача, че е изпълнил точно и в срок превозния договор, както и че има право да получи договореното в товарителницата навло. В противен случай той отговаря пред него за липса на товара, евентуално за забава при предаването му или за частични липси или повреди, ако има такива забележки на получателя на товара.
С оглед на изложеното, апелативният съд, след като е съобразил, че ответникът не е върнал на изпращача подписан и подпечатан от получателя –„Г. Трговина” ДОО екземпляр от оригиналната C. товарителница от 03.06.2016г., представил е по делото незаверен препис от процесната товарителница е намерил за доказано, от една страна, сключването на международния автомобилен превоз договор между страните по делото в качеството им на изпращач и превозвач, а от друга страна е счел, че е налице неизпълнение на договора от превозвача, който не е предал предадения му от изпращача и приет от него товар на легитимирания по товарителницата получател – „Г. Трговина” ДОО.
Същевременно, въззивният съд, независимо, че е приел, че товарителницата е достатъчно доказателства кой е получател по нея, след като е кредитирал представения от ищецът договор № 1/27.04.2016г. за покупко-продажба на бойлери между „Елдомининвест” ООД и „Гера Трговина” ООД, е установил идентичност между изпращача по товарителницата и продавача и между получателя от нея и купувача.
Решаващият състав е посочил, че изводът, че превозният договор е сключен с процесната C. товарителница именно между страните по делото не се опровергава от представените от ответника доказателства за друга твърдяна от него договорна връзка. Заявката – договор на л.122 на „Международни превози Канотранс“ ООД – И. до ответника – „Ивона“ ООД не доказва сключването на превозен договор между тях по поръчка от друг спедитор – „Авто М.В“ ДОО – Л., С., най-малкото защото заявката не е върната от ответника подписана. От друга страна, в заявката до превозвача няма посочен получател на товара, а само разтоварен пункт – Илирска Б., С., което прави невъзможно точното изпълнение на превозния договор от превозвача. Същото се отнася и за поръчката на „Авто М.В“ ДОО – Л., С. до „Международни превози Канотранс“ ООД на л.140-141– и в нея е посочено само място на разтоварване – Илирска Б., С., без да е посочен получател на товара. Аргументирано е, че ако възложител на превозвача беше действително посоченият български спедитор, „Международни превози Канотранс“ ООД – И., превозвачът следваше да съгласува с него крайния получател в С., който е неизвестен, и не би подписал без всякакво съмнение C. товарителницата от 03.06.2016 г. с посочен в нея краен получател в [населено място], Х.. Потвърждение, че превозният договор не е сключен чрез възлагане от посочените двама спедитори, е фактът, че не е доказано кой пък е възложител на „Авто М.В“ ДОО– Л., С. и какви са отношенията му с товародателя – ищец. В поръчката на този спедитор на л.140 е посочено, че натоварването е по поръчка на „Гера Трговина“ ООД, Х., но няма доказателства, че именно това дружество е възложител на спедитора „Авто М.В“ ДОО– Л., С.. Същото дружество е посочено като получател по процесната C. товарителница и то може да се разпорежда с товара от момента на съставяне на товарителницата, само ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница – чл.12 §3 от Конвенция C.. В този случай получателят, който желае да упражни това право, трябва да представи първия екземпляр от товарителницата, в който трябва да се впишат новите нареждания до превозвача, и да заплати на превозвача разноските и щетите, предизвикани от изпълнението на тези нареждания – чл.12 §5а от Конвенция C.. В противен случай правото да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата, е на изпращача – чл.12 §1 от Конвенция C.. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си, предвидено в чл.13, §1 /при загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока/; от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя – чл.12 §2 от Конвенция C.. Няма доказателства някое от посочените условия да е било налице, така че получателят „Гера Трговина“ ООД, Х., на който няма данни да е връчен вторият екземпляр от тователницата в посочения разтоварен пункт, не е могъл да се разпорежда с товара, да променя предвиденото място за доставяне или посочения в товарителницата получател, като няма и доказателства за такова разпореждане от негова страна.
Съгласно чл.12 § 7 от Конвенция C. превозвач, който не изпълни дадените нареждания при условията, предвидени в този член, или който се подчини на такива нареждания, без да изиска представянето на първия екземпляр от товарителницата, е отговорен пред правоимащия за причинените му от този факт щети. При това положение превозвачът е бил длъжен – чл.14§1 от Конвенция C., но не е искал указания от изпращача във връзка с пренасочване на товара за друг получател в друга държава, който е единствено легитимиран да стори това до предаване на стоката на легитимирания според товарителницата получател. Затова превозвачът е отговорен пред изпращача за липсващия товар.
От свидетелските показания на свидетеля В. Д. – водач на камиона все се установява, че представителят на превозвача се е лишил доброволно от всички оригинални екземпляра на C. товарителницата, които предал на неизвестно лице – жена на неизвестен адрес в Илирска Б., С., който намерил само по зададени G. координати, а тя му платила навлото на ръка. Това още веднъж доказва пълно неизпълнение на превозния договор по C. товарителницата – предаване на товара на неизвестен получател, а не на посочения такъв в товарителницата, в различно място на разтоварване и в различна държава, без такава промяна да е била разпоредена от изпращача, и без надлежно оформяне на третия оригинален екземпляр на товарителницата от получателя на товара като доказателство пред изпращача за точното изпълнение на превозния договор. Заплащането на ръка на навлото от посоченото неизвестно лице не доказва, че превозвачът е изпълнил на лице, овластено да получи изпълнението.Съгласно чл.3 от Конвенция C. превозвачът отговаря както за свои действия и пропуски, така и за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции.
Съдът е обсъдил франкировката F. (франко превозвача), посочена в доставната фактура, придружаваща товарителницата, уговорена и в чл. 3.1. от договора за покупко-продажба, и е намерил, че тя е относима към формиране цената по доставката, а не към организацията на превоза. Тази уговорка определя място (склад, гара, селище и др), до което продавачът поема отговорността и разходите (в цената) за натоварване, превозване, разтоварване на стоката и пр. След това място, в случая – натоварване в склада на доставчика – износител и предаване на стоката, освободена за износ, на одобрен от купувача превозвач, отговорността, разходите и рисковете са за купувача. Изложил е съображения, че преминаването на риска от случайното погиване на стоката върху купувача е неотносимо към отговорността на превозвача по чл.17 от Конвенция C. за липсата на стоката, поради негово виновно договорно неизпълнение, съответно към правото на иск на изпращача по чл.23 във връзка с чл.12 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл.4.1 от договора за покупко-продажба, транспортът на продуктите ще се извършва за сметка на купувача от негово име, или по негово желание – от превозвач, предложен от продавача и одобрен от купувача. Тази уговорка не изключва възможността за сключване на превозния договор от продавача за сметка на купувача с одобрен от последния превозвач, като съдът е констатирал, че именно такава е договорената връзка по процесната C. товарителница от 03.06.2016г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и да отговори на всички доводи на страните; 2/ Какво е значението на използваната в международната търговия франкировка F. съгласно I. по отношение на задълженията на всяка от страните по организиране на превоза на стоката, както и по отношение на изпълнението на задължението на продавача да достави стоката и по отношение на преминаването на риска от погиване на стоката?; 3.1/ Кое е правоимащото лице, по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C.) да търси обезщетение по реда на чл.17 или чл.23 от Конвенцията при възложен от страна на получателя на товара (или негов спедитор) превоз?; 3.2/ Кое е правоимащото лице, по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C.) да търси обезщетение при уговорените между изпращач и получател условия на доставка F. съгласно I.?; 4/ Какъв е характерът на договора за превоз – реален или неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2, последно предложение ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), като цитира следната съдебна практика: решение № 3/15.03.2016г. по гр.д. № 2526/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 65/30.07.2014г. по гр.д. № 1656/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 445/02.11.2011г. по гр.д. № 1733/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 12/05.09.2012г. по т.д. № 675/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 135/05.10.2011г. по т.д. № 1103/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 38/02.03.2017г. по гр.д. № 60030/2016г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
По първия процесуалноправен въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, е налице постоянна съдебна практика, съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като невярно е твърдението на касатора, че в решението е игнориран факта, че съобразно договорът за продажба транспортът на услугите ще се извършва за сметка на купувача от негово име, или по негово желание – от превозвач, предложен от продавача и одобрен от купувача. Във въззивното решение е посочено, че тази уговорка не изключва възможността за сключване на превозен договор от продавача за сметка на купувача с одобрен от последния купувач, каквато именно е договорната връзка по процесната товарителница от 03.06.2016г. Фактът, че касаторът не е съгласен с направените от съда въз основа на извършената преценка на доказателства фактически и правни изводи, не може да обуслови допускането на касационното обжалване.
Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено по отношение на останалите въпроси, тъй като те не са обуслови изхода на спора, доколкото съдът е приел, че превозният договор е сключен с процесната C. товарителница, въз основа на която е намерил за доказано от една страна сключването на международния автомобилен превоз договор между страните –ищец и ответник в качеството им, съответно – на изпращач и превозвач, а от друга – неизпълнението на договора от превозвача, който не е предал предадения му от изпращача и приет от него товар на легитимирания по товарителницата получател – „Г. Трговина” ДОО. Независимо, че съдът е обсъдил с оглед възраженията на касатора посочената в доставната фактура франкировка F., правоотношението по договора за продажба не е предмет на спора, като въззивният съд в мотивната част на решението е посочил това, както и че товарителницата е достатъчно доказателство кой е получател по същата, поради което вторият въпрос и въпрос № 3.2 не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е налице и спрямо въпрос № 3.1, тъй като въззивният съд не е приел, че е налице възлагане на превоза от страна на получателя на товара или от негов спедитор, което твърдение се съдържа във въпроса. Спрямо последния въпрос също не е осъществено основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като крайният изход на спора, не е обусловен от изводи на съда дали договорът за превоз е реален или консенсуален. При липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в приложението към жалбата допълнителни селективни критерии.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като на ответника по касацията се дължат направените за настоящото производство разноски в размер на 4200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 07.12.2017г. по в.т.д. № 477 / 2017г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „ИВОНА” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Елдоминвест” ООД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер общо на сумата 4200 лева за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.