О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 01.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 184 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Уан Нетуърк Сървисес“ ЕООД, гр. София чрез адв. В. Г. А. от Адвокатско дружество „Г., А. и А.“ срещу определение № 368 от 05.11.2018 г. по т. дело № 386/2018 г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Уан Нетуърк Сървисес“ ЕООД молба вх. № 7404/09.08.2018 г. за изменение на определение № 429 от 28.06.2018 г. по т. дело № 386/2018 г. на ВКС, Търговска колегия в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на посоченото определение пораду нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК. Моли определението да бъде отменено и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени поради прекомерност.
Ответникът „Рея Интернешънъл“ ООД, гр. София чрез процесуален представител адв. Г. Г. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. В отговора на частната жалба излага и следните съображения за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК: 1/ възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано като релевирано след изтичане на срока – съдебното заседание; 2/ по издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело длъжникът е заплатил изцяло сумите, включително и адвокатското възнаграждение; с плащането на дълга частният жалбоподател се е съгласил с размера на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане подадената от „Уан Нетуърк Сървисес“ ЕООД молба вх. № 7404/09.08.2018 г. за изменение на определение № 429 от 28.06.2018 г. по т. дело № 386/2018 г. на ВКС, Търговска колегия в частта за разноските, съдебният състав е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално недопустима поради подаването й след срока и преклудиране на правото да се иска изменение на определението в частта за разноските. Посочил е, че определението, което се иска да бъде изменено в частта за разноските, е постановено на 28.06.2018 г., от когато е започнал да тече предвиденият в чл. 248 ГПК едномесечен срок. Поради това, че този срок е изтекъл на 30.07.2018 г. /понеделник/, а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 09.08.2018 г., съдебният състав е направил извод за нейната процесуална недопустимост.
Определението, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане, е неправилно.
Предвиденият в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок за подаване на молба за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение в частта за разноските е започнал да тече от датата на постановяването му – 28.06.2018 г., предвид неговата необжалваемост, поради което изложените в този смисъл съображения от съдебния състав на ВКС са законосъобразни.
Съгласно действащата към 28.06.2018 г. разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. На основание чл. 61, ал. 2 ГПК срокът по чл. 248 ГПК е спрял да тече по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, т. е. за периода от 15 юли до 01 септември 2018 г. Със ЗИДГПК /обн. в ДВ, бр. 65 от 2018г./ разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК е отменена, считано от 01.09.2018г. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена на 09.08.2018г., поради което изводът в обжалваното определение, че е подадена след преклузивния едномесечен срок и е процесуално недопустима, е неправилен.
Останалите изложени от ответника по частната жалба съображения за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК са относими към нейната основателност, поради което настоящият съдебен състав не ги обсъжда.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съдебен състав на ВКС, Търговско отделение, Второ отделение за разглеждане на подадената молба вх. № 7404/09.08.2018г. за изменение на определение № 429 от 28.06.2018г. по т. дело № 386/2018г. на ВКС, Търговска колегия в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 368 от 05.11.2018г. по т. дело № 386/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за разглеждане на подадената от „Уан Нетуърк Сървисес“ ЕООД молба вх. № 7404/09.08.2018г. за изменение на определение № 429 от 28.06.2018г. по т. дело № 386/2018г. на ВКС, Търговска колегия в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.