1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 30.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2444 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. П. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. А. срещу решение № 172 от 08.06.2018г. по в. т. дело № 223/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 338 от 09.11.2017г. по т. дело № 63/2017г. на Окръжен съд Стара Загора е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] иск за разликата над 26 000 лв. до 49 200 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – резултат от ПТП, осъществено от Ж. Б. Ж. на 29.03.2016г. в [населено място] при управление на лек автомобил Опел А. с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер 2 312,58 лв. – направени разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства и взети ли са предвид при постановяването на атакувания съдебен акт? Излага съображения, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил релевантни факти и обстоятелства относно понесените травматични повреди, интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на възстановяване, продължителния период от време, отразяването на вредите върху кариерното израстване и развитие на пострадалия, промяната на обичайния начин на живот, както и редица други негативни преживявания. Касаторът се позовава на явна необоснованост на въззивния съдебен акт и очевидна несправедливост при прилагане на обективните критерии относно размера на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания, посочени в ППВС № 4/1968г., а изложените от касатора доводи са относими към правилността ня съдебния акт и не са предмет на производството по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в инкорпорираното в нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Въз основа на събраните доказателства и като се е позовал на влязлото в сила споразумение по нохд № 1601/2016г. по описа на РС Стара Загора относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца съгласно чл. 300 ГПК, въззивният съд е приел за установена твърдяната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка относно настъпилото на 29.03.2016г. ПТП, причинено от Ж. Б. Ж. на 29.03.2016г. при управление на лек автомобил Опел А. с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД. Съдебният състав е обосновал извода за основателност на предявения иск с наличието на елементите на фактическия състав за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя за причинените на ищеца в резултат на настъпилото ПТП неимуществени вреди.
След обсъждане на представените писмени доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица, лист за преглед на пациент в спешно отделение от 29.03.2016г., епикриза от МБАЛ „Св. П.“ АД, [населено място] от 16.04.2016г., амбулаторен лист от 31.05.2016г., болнични листове за периода 29.03.2016г. – 17.09.2016г., справка за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР, медицинско удостоверение № 229/32 от 21.12.2016г. на ЦЕЛК – МВР – Медицински институт/ и свидетелските показания въззивната инстанция е установила търпените от ищеца в резултат на процесното ПТП болки и страдания. Констатирала е, че на ищеца е причинено закрито разкъсване на сухожилието на разгъвача на четвърти пръст на дясното стъпало, не е установено счупване /травматични изменения/ на обхванатите кости при рентгенография в деня на ПТП, установано е обективно състояние болка и оток на десен крак, затруднение при движение, като впоследствие обективното състояние се влошило, включително с хематом, поради което е направен разрез и ревизия на хематома, намерени са краищата на екстезора и са били зашити, а десният крак – имобилизиран. Проведена е следоперативна рехабилитация.
За да определи обезщетение за понесените вреди в размер на 26 800 лв., въззивният съд е отчел, че около два месеца десният крак на ищеца е бил обездвижен, около четири месеца ходил с помощни средства – с патерици, през който период за него се е грижила съпругата му. Съобразил е също и обстоятелството, че причинената средна телесна повреда е довела до невъзможност ищецът да изпълнява трудовите си задължения като мл. автоконтроьор, първоначално изцяло, а впоследствие ги изпълнява в канцелария като основно обработва документи, тъй като не може да стои прав продължително време в рамките на 12-часов период поради болки в десния крак. Въззивната инстанция е взела предвид, че преди инцидента ищецът е спортувал активно, занимавал се е с бойни изкуства и фитнес, бягал, а след процесното ПТП е стоял в къщи, станал по–изнервен, периодично изпитвал болки, поради което пиел обезболяващи, което продължава и в хода на исковото производство. Установила е, че ищецът се затворил е в себе си, станал раздразнителен, започнал да се кара със съпругата си, подигравали му се и го наричали „куцото пиле“.
При определяне на размера на обезщетението 26 800 лв. въз основа на критериите по чл. 52 ЗЗД съдебният състав е отчел причинените телесни увреждания, интензитета им, влиянието им върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки по време на лечението и към настоящия момент, работоспособността на ищеца, изцяло променения му начин на живот, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в страната към момента на увреждането 29.03.2016г. От определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е приспадната платената от застрахователя сума в размер 800 лв., поради което искът е уваген за сумата 26 000 лв., а в останалата част за разликата над 26 000 лв. до 49 200 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд по въпроса „длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства и взети ли са предвид при постановяването на атакувания съдебен акт“ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не е процедирал в нарушение на практиката на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай въззивната инстанция е обсъдила своевременно представените по делото доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с възрастта на пострадалия, причинените му болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, последиците, промяната в начина на живот и работата на ищеца и негативните преживявания.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Във връзка с лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с §27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 29.03.2016г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 26 800 лв. на ищeца, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение /очевидна несправедливост при прилагане на обективните критерии относно размера на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и очевидна необоснованост/ настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Пловдивски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая въззивното решение в обжалваната му част не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответното застрахователно дружество не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 08.06.2018г. по в. т. дело № 223/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 338 от 09.11.2017г. по т. дело № 63/2017г. на Окръжен съд Стара Загора е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] иск за разликата над 26 000 лв. до 49 200 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – резултат от ПТП, осъществено от Ж. Б. Ж. на 29.03.2016г. в [населено място] при управление на лек автомобил Опел А. с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер 2 312,58 лв. – направени разноски за двете инстанционни производства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.