1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 31.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1560 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. З. от [населено място] срещу определение № 138 от 02.04.2018г. по т. дело № 622/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от М. М. З. молба за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 30.03.2017г. по т. дело № 602/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение и производството по делото е прекратено. С посоченото определение е оставена без уважение подадената от М. М. З. молба за предоставяне на правна помощ.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че неправилно съдебният състав е определил правната квалификация на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като е пренебрегнал направеното от молителката уточнение, че молбата е на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че с представените определения и решения е разрешен правен спор с еднакво правно основание и предмет по различен начин, като неправилното разрешаване е направено с процесното решение № 69 от 30.03.2017г. по т. дело № 602/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. Частната жалбоподателка твърди, че в молбата за отмяна е конкретизирала релевантните за спорното право факти и доказателства, които са съществували към деня на приключване и решаване на делото и са от съществено значение, но по независещи от нея причини не е могла да се снабди с тях: 1/ наличие на банков договор; 2/ наличие /или не/ на молба от кредитополучателя на кредита за удължаване на срока по кредитния договор съгласно условията на същия; 3/ срок за изтичане на договора; 4/ изготвен анекс № 1/23.02.2007г.; 5/ съгласие от ипотекарния обезпечител за анекс № 1/23.03.2007г.; 6/ подпис на ипотекарния обезпечител за анекс № 1/23.03.2007г.; 7/ изявление на кредитор /банка/ и нейната защита /пред всяка съдебна инстанция/ във връзка със срока на договора, който е изтекъл; 8/ неприлагане на разпоредбите на чл. 20 и чл. 107 ЗЗД.
В допълнение към частната жалба частната жалбоподателка релевира доводи, че съставът на ВКС, ТК, ІІ т. о. при постановяване на решението по т. дело № 602/2016г. е следвало да съобрази и приложи нормата на чл. 107 ЗЗД, доказателствения факт относно признанието на банката, че М. М. З. като ипотекарен обезпечител не е подписала изготвения след срока /до 22.02.2007г./ анекс № 1/23.02.2007г., както и да отчете доказаното кредиторово бездействие, тъй като в трите съдебни производства банката не е доказала свои права срещу ипотекарния обезпечител, които да са възникнали от съдебен акт и правоотношение по чл. 147, ал. 1 и 2 ЗЗД, както и банката не е предприела действия срещу ипотекарния обезпечител съгласно чл. 147, ал. 1 и 2 ЗЗД.
В представено на 06.07.2018г. второ допълнение към частната жалба частната жалбоподателка излага съображения за допуснато в решението – предмет на молбата за отмяна, противоречие между приемането, от една страна, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 22.02.2007г., и от друга страна, че анекс № 1/23.02.2007г. не представлява новация, а продължаване на срока на договора.
Ответникът „Банка Пиреос България” АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. К. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС, тъй като съдебният състав правилно е квалифицирал молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид релевираното противоречие с определение № 34/23.01.2009г. по т. дело № 429/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Излага съображения, че в молбата за отмяна нито се твърди, нито се установява новооткрито обстоятелство или новооткрито писмено доказателство. Посочените от частната жалбоподателка от т. 1 до т. 8 обстоятелства също не представляват твърдения за новоткрити обстоятелства, а твърдения за пропуски при установяване на приключилото с влязло в сила решение исково производство.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане подадената от М. М. З. молба за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 30.03.2017г. по т. дело № 602/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, съдебният състав на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като в нея са релевирани доводи, които съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от състава на ВКС, постановил атакуваното решение по чл. 280 ГПК, както и поради това, че твърдението за противоречие на решението на практиката на ВКС също представлява оплакване за неправилност. Съдебният състав на ВКС е изложил и съображения, че това твърдение не съставлява надлежно заявяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като актът, с който молителката аргументира тезата си за противоречие, е определение по чл. 288 ГПК, а не акт по съществото на правния спор, и касае напълно различни страни, искане и основание.
Определението е правилно – съобразено е с относимите материални и процесуални разпоредби и е обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано основанията за отмяна. Съобразно т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите на т. 10 на Тълкувателното решение е посочено, че молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
В молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 69 от 30.03.2017г. по т. дело № 602/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение молителката сочи като основание за отмяна на посоченото решение влязло в сила определение № 34/23.01.2009г. по т. д. № 429/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и поддържа, че това определение и решение № 59/21.03.2008г. по в. т. д. № 9/2008г. на Апелативен съд Велико Търново са постановени по идентичен казус, при пълен идентитет по отношение на предмета и страните, като неправилно е решението на ВКС, което е предмет на настоящата молба за отмяна – основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Излага съображения, че различието в посочените съдебни актове произтича от различните факти и конкретните доказателства по всяко едно от делата, като в процесното решение съдебният състав на ВКС е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил необосновано решение; допуснал е грешки при формиране на вътрешното си убеждение, не е посочил точно и ясно коя норма е тълкувана и приложена неправилно от въззивния съд; интерпретирал е неправилно фактическата обстановка и обстоятелствата по делото, като е пренебрегнал събраните доказателства и признанията на ответника. В молбата за отмяна молителката /настояща частна жалбоподателка/ се позовава на обстоятелството, че срокът на договора за кредит е изтекъл, както и на факта, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производства банката е представила писмено доказателство за подадено писмено заявление от кредитополучателя за удължаване на срока на договора за кредит. Посочила е, че съдебният състав на ВКС не е съобразил, че анексът не е подписан от молителката, както и че е сключен на следващия ден след като срокът на договора за кредит е изтекъл – на 23.02.2007г.
В молбата за отмяна се поддържа становище, че горепосочените факти и обстоятелството, че ВКС е знаел, че няма издадено заявление за удължаване на срока по кредита, което да е подадено преди крайния срок на договора за кредит, представляват факти, обосноваващи отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалбоподателка твърди, че фактът на несъществуващо заявление за удължаване на срока по кредита, подадено преди крайния срок, е съществувал към постановяване на решението, но не е имала възможност да го докаже.
В представените впоследствие допълнителни молби към молбата за отмяна /вх. № 695/16.01.2018г., вх. № 694/16.01.2018г., вх. № 2884/19.03.2018г., вх. № 2882/19.03.2018г., вх. № 3194/26.03.2018г./ молителката /настоящата частна жалбоподателка/ отново излага доводи за допуснато нарушение на закона, несъобразяване с установените факти по делото, уточнява кои факти са доказани и поддържа оплакванията за неправилност на решението на ВКС и несъобразяването му с правната теорията и практиката на ВКС
Настоящият съдебен състав счита, че изводът на съдебния състав на ВКС, направен в обжалваното определение, за недопустимост на молбата за отмяна поради това, че направените в нея твърдения и релевирани доводи съставляват оплаквания за допуснати от ВКС процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, е правилен. Това се отнася, както за твърдяното от молителката – частна жалбоподателка в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, така и за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което също се е позовала. По отношение на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК М. З. не е посочила постановено преди процесното решение друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи. Определение № 34/23.01.2009г. по т. д. № 429/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което молителката аргументира тезата си е постановено в производство по чл. 288 ГПК и няма характер на влязло в сила решение, в което спорът да е решен по същество. Освен това посоченото определение е постановено между други страни и за друго искане във връзка с друг договор за кредитна линия.
Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в молбата за отмяна не са изложени твърдения за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Изложните от молителката факти относно сключения договор за кредит, срока на кредита, сключения анекс № 1/23.03.2007г., характера на анекса /дали представлява новация или не/, признанието на банката, че М. М. З. като ипотекарен обезпечител не е подписала изготвения след срока /до 22.02.2007г./ анекс № 1/23.02.2007г., както и непредприемането от банката на действия срещу ипотекарния обезпечител съгласно чл. 147, ал. 1 и 2 ЗЗД, не са факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК, а представляват факти, които са съществували към момента на постановяване на решението, били са известни на молителката и повечето са били въведени в предмета на спора. По отношение на тези факти молителката нито е изложила твърдения кога според нея са й станали известни, нито е посочила дали се касае до новооткрити обстоятелства, които се установяват с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, нито е представила такъв документ. Изложените от частната жалбоподателка в молбата за отмяна и множеството молби – допълнения към молбата за отмяна твърдения, доводи и оплаквания за неправилно интерпретирани доказателства и факти, игнориране на някои от установените факти, противоречиви фактически и правни изводи, включително посочените от частната жалбоподателка от т. 1 до т. 7 в частната жалба обстоятелства, както и оплакването в т. 8 за неприлагане на разпоредбите на чл. 20 и чл. 107 ЗЗД, не представляват твърдения за нови обстоятелства и нови доказателства, а твърдения за пропуски и нарушения при установяване на фактическата обстановка и имат характер на касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановил определението – предмет на настоящата частна жалба, се е съобразил със закона и задължителната практика на ВКС, поради което обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 02.04.2018г. по т. дело № 622/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.