2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София,07.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 218 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на П. Д. П. и Т. С. П., двамата от [населено място], срещу определение № 1671 от 29.05.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 2609 / 2018г. от Апелативен съд – София, с което е след отмяна на определение № 10969 от 15.05.2018г. по гр.д. № 6369/2018г. на СГС, ІV-Б състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.430 ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, който ще бъде предявен от „Юробанк България” АД, София, срещу Т. С. П. и П. Д. П. за посочени суми чрез спиране изпълнението на изпълнително дело № 20188400400321 по описа на ЧСИ М. Ц., с район на действие Софийски градски съд, като е определена парична гаранция в размер на 7000 лева, която да бъде внесена от банката по сметката на Апелативен съд -София.
Жалбоподателите намират атакуваното определение за недопустимо, евентуално неправилно, поради което искат неговото обезсилване, съответно отмяна. Твърдят, че още първостепенният съд е постановил недопустимо определение, като е приел молбата за неоснователна, тъй като бъдещият иск не е индивидуализиран. Считат, че съдът по обезпечението е следвало на основание чл.101, ал.1 ГПК да остави молбата за обезпечение на бъдещия иск без движение, съответно въззивният съд, на основание чл.269 ГПК е трябвало да обезсили така постановеното и атакувано пред него определение, като върне делото на първа инстанция с указания. Същевременно, касаторите намират за неправилно съдът да допуска да се представят доказателства във въззивното производство в рамките на обезпечителния процес. Намират, че текстът на чл.391, ал.1, т.1 ГПК е изчерпателен и същият касае хипотеза, при която с първоначалната молба са представени доказателства. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата, „Юробанк България” АД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд, с което е допуснато обезпечение, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови отменително-уважителното си определение, решаващият въззивен състав е приел за необоснован извода на първостепенния съд, че бъдещия иск не е индивидуализиран. Счита, че в молбата ясно е посочена исковата претенция, която ще бъде заведена на основание чл.430 ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за остатъка от сумите по договора за кредит, останали дължими след погасяването на сумата 66 203,26 лева. Същевременно е намерил представените пред него и в първоинстанционното производство писмени доказателства за подкрепящи основателността на исковата претенция. Обосновал е обезпечителната нужда за банката – молител с това, че удовлетворяването в изпълнителното производство на взискателите – ответници по бъдещия иск, ще направи невъзможно евентуално бъдещо прихващане. В този смисъл е намерил поисканата обезпечителна мярка за подходяща, тъй като със спирането на изпълнителното производство по издадения обратен лист за заплатени суми по обезсилена заповед за изпълнение ще бъдат осуетени действията по принудителното изпълнение, които биха довели до плащането на сумата по обратния изпълнителен лист.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, като значими за развитие на правото: „ 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл.101 ГПК в рамките на обезпечителното производство?; 2/ Допустимо ли е представянето на доказателства от страна на молителя с въззивната частна жалба?”
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради следните съображения:
Не е налице твърдяната от касаторите евентуална недопустимост на въззивното определение, тъй като липсва нередовност на молбата за обезпечение, изразяваща се в неиндивидуализиране на бъдещия иск. Видно от молбата по чл.390 ГПК, в нея вземането, предмет на бъдещия иск, е очертано чрез посочване на обстоятелствата, от които произтича спорното право, и неговия размер.
Първият формулиран въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва произнасяне от решаващия съд по приложението на чл.101 ГПК, поради което този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Противно на твърдяното от частните касатори, въззивният състав е намерил за необоснован извода на първостепенната инстанция, че бъдещият иск не е индивидуализиран.
Вторият правен въпрос е обусловил правните изводи на съда, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въпреки това, въпросът не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществен наведения от касаторите допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса, като е посочено, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивационната част на тълкувателното решение е разяснено, че по отношение на частните жалби с чл.278, ал.2 ГПК е въведено съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. С нормата е предвидена възможността частното дело да бъде попълнено с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения, което е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. Предвид факта, че при постановяване на атакуваното определение апелативният съд се е съобразил с дадените в цитираното тълкувателно решение указания, същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Даденото тълкуване, на основание чл.130 ЗСВ, е задължително за съдилищата, вкл. за съставите на ВКС, поради което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1671 от 29.05.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 2609 / 2018г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.