4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 08.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2010 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. А., [населено място], срещу решение № 897 от 18.04.2017г., постановено по в.гр.д. № 4961 / 2016г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 5934/13.07.2016г. по гр.д. № 417/2015г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния размер от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 17.10.2014г; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на исковата молба -12.01.2015г., до окончателното плащане, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1666 лева.
Касаторът сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика. Намира за погрешен извода на въззивния състав за наличие на принос от страна на пострадалия /настоящ касатор/ за реализиране на вредоносния резултат. Твърди, че съставът не е обсъдил и анализирал обясненията на вещото лице по СМЕ, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2015г., както и изготвената по делото САТЕ, което е довело до достигането до погрешния извод, че след като пострадалият се е возил в автомобила без поставен предпазен колан, той задължително е способствал за настъпването на вредоносния резултат и съответно, бездействието му е причина за реализиране на травматичните увреждания. Посочва, че съгласно приетите по делото СМЕ и САТЕ, уврежданията биха били с по-лек характер при поставен безопасен колан от страна на пострадалия, но коланите не са ефективни, когато се касае за странични удари, какъвто е настоящият случай. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципът на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, като съдът не се е съобразил с увеличения лимит на отговорността на застрахователите към момента на възникване на произшествието и със социално-икономическите условия в страната. Посочва, че вследствие на получената травма е изпитал множество болки, страдания и битови неудобства, като му е проведено болнично и стационарно лечение за периода от 17.10.2014г. до 22.10.2014г. След инцидента няколко месеца не е можел да легне по гръб и е спял на домашно кресло в полулегнало положение, поради което се е наложило жена му да го обслужва в бита – хранене, къпане, дневен тоалет. Вследствие на изживения шок се оплаква от нарушения в съня, понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за катастрофата, нежелание да разговаря с хора, цялостна отпадналост на организма. Налице са и трайни увреждания, като затруднени движения на лявата ръка.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗД [фирма], не представя писмен отговор на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оглед събраните доказателства, решаващият състав е приел за установено, че ищецът като пътник в лекия автомобил не е ползвал обезопасителния колан, с който фабрично е било оборудвано неговото место, като с това си поведение е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение: ? за водача на лекия автомобил и ? за пострадалия. Възззивният съд се е позовал на посоченото от вещото лице, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, предвижването на тялото в купето е щяло да бъде ограничено в посоча лява /от която страна е ударът в дървото/ и интензивността на получените травматични увреждания е щяла да бъде с по-лек характер. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено, че : травматичните увреждания са: гръдно-коремна травма, счупване на 6-то и 7-мо ребро в ляво, счупване на лява лопатка; проведено е лечение с обезболяващи, антибиотици и противовъзпалителни; счупванията са зараснали за период от 30 дни и се очаква да има болка при промяна на времето и продължително физическо натоварване на тялото, които ще отшумят след приемане на противовъзпалителни и аналгетични медикаменти; болките са били интензивни за период от 2-3 месеца. Въз основа на това апелативният съд е счел, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца възлиза на 30 000 лева, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; броя и вида на получените травматични увреждания; периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието на негативни последици, както и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Така определеното обезщетение е намалено с приетото от съда процентно съотношение на съпричиняване, поради което предявения осъдителен иск е уважен до размера на сумата от 15 000 лева., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение от поисканата дата -12.01.2015г.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на делото и са обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това?; Разрешен в противоречие с решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І ГО на ВКС; 2/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан?; Разрешен в противоречие с решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ІІ ТО на ВКС; 3/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.2 на ППСВ № 4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; Разрешен в противоречие с решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на І ТО на ВКС; 4/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указанията в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?; Разрешен в противоречие с решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ ТО на ВКС”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), като прилага цитираната практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първият въпрос не може да предпостави касационния контрол, тъй като в противовес на съдържащото се във въпроса твърдение, съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. По отношение на втория въпрос също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е обосновал наличието на принос на пострадалия само с факта на непоставяне на предпазния колан, а и въз основа на установената причинно-следствена връзка между неизползването на колана и по-големята степен на уврежданията. Последните два въпроса не могат да обусловят допускане на решението до касационно обжалване, тъй като при определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил заложените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, вкл. социално – икономическите условия към момента на увреждане, за които застрахователните лимити са само индиция.
С оглед на изложеното, не може да бъде допуснато решението до касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ / ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 897 от 18.04.2017г., постановено по в.гр.д. № 4961 по описа за 2016г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.