5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2948 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. М. от [населено място], представлявана от адв. Десю Н., срещу решение № 1853 от 16.07.2018г. по в.гр.д. № 5544/2017г. на САС, 7 състав, с което след отмяна на решение от 30.06.2017г. по гр.д. № 11712/2015г. на СГС в частта, в която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на касаторката сумата 17500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2013г., както и да заплати на адв. Вихър Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1055 лева, а по сметка на СГС – такса и разноски в размер на 845 лева, е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл.226 КЗ /отм./.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че в първоинстанционното произовдство са били ангажирани доказателства относно всички факти, свързани с настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка между него и претърпените от нея вреди, поради което са били доказани всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Поддържа, че въззивният съд е отхвърлил иска, неправилно позовававайки се единствено на приетата във въззивното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза, изготвена на база свидетелските показания на самия водач С. Г., които обаче не кореспондират по никакъв начин с доказателствения материал, събран в гражданското производство и в досъдебното производство. Счита, че показанията на този свидетел, който е участник в процесното ПТП и съответно е заинтересовано лице, следва да се преценяват с резерви, доколкото чрез тях той се стреми да оневини себе си, сочейки причини за противоправното си поведение. Твърди, че дори и да се приеме за доказано наличието на неправилно паркиран микробус в насрещната лента за движение според показанията на свидетеля, то ударът отново е предотвратим за последния, като противните изводи на вещите лица са неправилни. Излага съображения, че избраната от водача скорост на движение 30 км/ч. не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и намалената видимост, както и че водачът не е осигурил достатъчна дистанция между управлявания лек автомобил и спрелия микробус, поради което с поведението си същият е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката обосновава наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на водача при преценката дали е налице виновно поведение? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ВКС, IV г.о.
2. Движението с несъобразена скорост в конкретната пътна обстановка, макар да е в рамките на разрешената, представлява ли нарушение на ЗДвП, което да обуслови деликтната отговорност на водача на МПС, респ. функционалната отговорност на застрахователя? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което е довело до очевидна неправилност на решението.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД не изразява становище по касационата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част, е обсъдил изслушаното пред въззивната инстанция допълнително заключение на СТЕ, съобразено с показанията на свидетеля Г. – водач на лекия автомобил, ударил ищцата. Посочил е, че според свидетелските показания ПТП е станало на една от главните улици на [населено място], по платното на която в лентата за насрещно движение имало спрели коли и един бус, зареждащ аптеката и спрял почти по средата на платното. Въззивният съд е приел, че тези показания кореспондират с извънсъдебните признания на ищцата, направени на 12.12.2013г. в досъдебното производство, че на улицата, която е пресякла, било пълно със спрели автомобили на платното до тротоара. Приел е, че ищцата е тръгнала да пресече улицата „набързо“ покрай спрелите автомобили. Взел е предвид, че съгласно експертизата автомобилът се е движил със скорост около 30 км/ч, а опасната зона на спиране е била около 15-60 метра; че ширината на пътното платно е 7,75 метра; че ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, след като ищцата е пресякла първо лентата за насрещно движение, видима за водача от разстояние около 9,5 метра при опасна зона 15-16 метра, поради което ударът е бил непредотвратим за водача. С оглед на това въззивния съд е достигнал до извод за липса на противоправност в поведението на застрахования водач, който не е нарушил правилото за движение по пътищата и не е станал причина за настъпване на ПТП. Изложил е съображения за неоснователност на искането на ищцата да не се кредитират показанията на свидетеля Г. като недостоверни поради стремежа му „да се оневини“, приемайки, че тези показания са подробни, последователни и не се опровергават от останалите доказателства – заключенията по СТЕ, конкретно по отношение на възможността в насрещната лента да спрат един до друг автомобил и микробус, без това да пречи на движението в лентата на водача на застрахования автомобил. Въззивният съд е счел, че свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, тъй като наказателното производство срещу него е прекратено, а липсва основание за ангажиране на отговорността му спрямо застрахователя по регресен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора правен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да вземе предвид събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на водача. По този въпрос не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е достигнал до крайния си извод са липса на противоправност в поведението на застрахования водач, след като е възприел показанията на разпитания свидетел – водачът на автомобила, излагайки подробни съображения защо ги кредитира, и е взел предвид изслушаното във въззивното производство заключение на САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него, изготвено при съобразяване на тези свидетелски показания. Несъгласието на касатора с фактическите и правните изводи на въззивния съд не може да обуслови допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението, по което съдът не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, е предпоставен от твърдението на касатора, че водачът е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, какъвто извод не е направен от въззивния съд. Поради това въпросът не съответства на мотивите на обжалваното решение, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложението съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1853 от 16.07.2018г. по в.гр.д. № 5544/2017г. на САС, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: