О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 06.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2058 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Строителство България – СН“ ООД, чрез процесуален представител адв. З. Г. Г. срещу решение № 1354 от 30.052018г. по т. дело № 1755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 09.01.2018г. по т. дело № 4266/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав и ищецът /въззивник във въззивното производство/ е осъден да заплати на ответника /въззиваем в производството пред САС/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 800 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Строителство България – СН“ ООД срещу „Планекс Билд“ ООД, [населено място] искове с правно основание чл. 236, ал. 2 за заплащане на сумата 31 500 лв. – неплатена наемна цена за ползван вертикален кофраж на строителен обект, находящ се в [населено място] м. „Лагера“ за периода от 15.05.2008г. до 15.10.2008г. по неформален договор за наем от 15.01.2008г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.11.2011г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 800 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Автоматичното прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение приравнява ли се по отношение на последиците си на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, т. е. ако след датата на автоматичното прекратяване на договора ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът счита ли се за продължен за неопределен срок? – противоречие с решение № 227/07.01.2015г. по т. д. № 2482/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Въпросът относно размера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, дължимо от наемателя, при продължило ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставяне на наемателя е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на този въпрос касаторът поддържа и становище, че е решен в противоречие с решение № 88/28.07.2015г. по т. д. № 264/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът „Планекс Билд“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените от касатора решения на ВКС са неотносими към формулираните правни въпроси поради постановяване на решенията при различна фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях на 15.01.2018г. устен договор за наем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване вертикален кофраж /175 кв. м./ на строителен обект, находящ се в [населено място], м. „Лагера“, за срок до 15.04.2008г. срещу заплащане на месечна наемна цена от 5 250 лв. с ДДС. Установил е също, че ответникът е заплатил на ищеца дължимия наем за периода 15.02.2008 г. – 15.04.2008 г. в размер на 10 500 лв. с ДДС и през м. ноември 2008г. е върнал наетият кофраж на ищеца, последното обстоятелство удостоверено в двустранно подписани протоколи от 06, 07 и 12 ноември 2008г.
За да направи извод за недължимост на претендираното обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, решаващият съдебен състав е приел, че през исковия период /15.05.2008г. – 15.10.2008г./ договорът за наем е продължил да действа и по делото не е установено прекратяване на наемното правоотношение. Позовал се е на обстоятелството, че ищецът нито твърди, нито доказва, че преди и към 15.04.2008г. /крайният срок на договора/ се е противопоставил на продължаващото държане на наетия кофраж от ответника. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение от 24.11.2011г. по гр. д. № 56856/2010г. на СРС, 54 състав, потвърдено с окончателно решение от 12.06.2012г. по гр. д. № 4108/2012 г. на СГС, ІV-Г състав, установяващо със сила на пресъдено нещо съществуване на наемното правоотношение между страните през периода 15.04.2008г. – 15.05.2008г. при уговорен краен срок 15.04.2008г., въззивният съд е заключил, че наемното правоотношение е трансформирано в безсрочно съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Изложил е съображения, че ищецът не е доказал прекратяване на безсрочното наемно правоотношение през исковия период /15.05.2008. – 15.10.2008г./, нито че е отправил предизвестие за прекратяване по чл. 238 ЗЗД, нито изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от ответника, като липсват твърдения в тази насока. Съдебният състав се е аргументирал и с двустранно подписаните протоколи от м. ноември 2008г., представляващи индиция за прекратяване на договора по взаимно съгласие към посочените в протоколите дати, т. е. след исковия период. След обсъждане на показанията на свидетеля Д. въззивната инстанция е направила извод, че от тях не може да се установи прекратяване на договора за наем през м. септември 2008г. поради това, че свидетелят нито твърди, нито установява отправено от надлежен представител на ищеца изявление за прекратяване на договора, нито кога същото е достигнало до знанието на ответника, за да се прецени неговото темпорално действие с оглед исковия период.
По въпроса дали ответникът е възпрепятствал ищеца да вземе наетия кофраж през същия период въззивният съд е посочил, че ответникът не е твърдял, че е задържал наетата вещ поради упражнено право на задържане за неизпълнени от ищеца задължения по договора за СМР, а свидетелят Д. не е твърдял, че през пролетта на 2008г. на служители на ищеца е било отказвано от служители на ответника да вземат кофража.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените материалноправни въпроси е неоснователен, тъй като по отношение на тях не е осъществено основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са ирелевантни, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не е приел, че договорът за наем е прекратен автоматично поради неизпълнение на задължение на наемателя, а се е позовал на трансформиране на срочния договор за наем в безсрочен на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД. След обсъждане на събраните доказателства, изявленията и възраженията на страните е установил, че към 15.04.2008г. /крайния срок на договора/ ищецът не се е противопоставил на държането на наетия кофраж от ответника, не е доказал прекратяване на безсрочното наемно правоотношение през исковия период, нито че е договорът за наем е развален /прекратен за в бъдеще/ поради неизпълнение на задължение от ответника. Поради изложените съображения цитираното от касатора решение № 227/07.01.2015г. по т. д. № 2482/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е ирелевантно и следователно не е осъществено твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос също е без значение за изхода на спора и посоченото от касатора решение № 88/28.07.2015г. по т. д. № 264/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. е ирелевантно, защото въззивната инстанция не се е произнесла по него, а правният извод за неоснователност на иска е аргументиран с продължаване на договора за наем като безсрочен за исковия период, поради което не се дължи обезщетение за ползване по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1354 от 30.052018г. по т. дело № 1755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА „Строителство България – СН“ ООД, да заплати на „Планекс Билд“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.