4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
438
гр. София,25.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1257 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Е. Р., представляван от адв. Д. С., срещу определение № 704 от 27.02.2018г. по ч.т.д. № 941/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане № 48974 от 21.12.2017г. по гр.д. № 5654/17г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е отхвърлена молбата на Р. Е. Р. за освобождаването му от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените от него против „УниКредит Булбанк” АД насрещни искове.
Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното определение като израз на корупционна практика на състава на въззивния съд в полза на ответника. Твърди, че „няма никакво дело, по което да е потвърдено разпореждането”, както и че нищо от написаното не отговаря на истината, тъй като е приложил декларация по чл.83, ал.2 ГПК и е доказал по безспорен начин, че няма нито доходи, нито спестявания, нито друго имущество. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде освободен от заплащане на държавна такса. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е направил искане делото да не се разглежда от никой състав на ВКС, тъй като са налице две заведени дела срещу ВКС и две заведени дела срещу съдии от ВКС. Направено е искане за преюдициално запитване към Съда на Европейските общности за това, кой равен на ВКС съд в държава членка на съда да разглежда настоящата частна жалба. В изложението си частният жалбоподател отново поддържа твърденията си за неправилност на обжалваното нарушение поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като възпроизвежда оплакванията си, направени в частната жалба. Позовава се на чл.280, ал.1 ГПК и твърди, че с определението си въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК в нарушение на материалния закон, като е налице „явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав“. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК , както и на очевидна неправилност на определението по чл.280, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че ищецът по насрещните искове, с чиято частна въззивна жалба е сезиран, не е представил в първата инстанция доказателства за наличието на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, които да обосновават извода, че няма достатъчно средства да заплати дължимата се държавна такса и да бъде освободен от съда. Посочил е, че в отговора на исковата молба, с който са предявени насрещните искове, е посочено, че се прилага декларация по чл.83, ал.2 ГПК, каквато по делото отсъства, като доказателства за наличието на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК не са представени и пред въззивната инстанция.
На първо място, неоснователен е направеният в изложението отвод на настоящия състав на ВКС. В изложението не са наведени твърдения за наличието на обстоятелства от категорията на посочените в чл.22, ал.1, т.1-т.5 ГПК по отношение на членовете на настоящия състав, нито на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността им. Дори и да са налице заведени от частния жалбоподател дела против ВКС, само по себе си това обстоятелство не може да се квалифицира като основание за отвод на членовете на настоящия състав. Произнасянето на други състави на ВКС по заведени от частния жалбоподател дела не е пречка за разглеждане на частната му касационна жалба от настоящия състав, доколкото по отношение на членовете му не са налице обстоятелства от кръга на посочените в чл.22, ал.1 ГПК. С оглед неоснователността на направения общ отвод на настоящия състав, и доколкото искането за отправяне на преюдициално запитване за определяне на друг компетентен съд, който да разгледа подадената частна жалба, е направено във връзка с него, това искане следва да бъде оставено без уважение, без да е необходимо да се излагат други съображения по основателността му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението си частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, а единствено е повторил оплакванията си за неправилност на извода на въззивния съд за липса на доказателства за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, които могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. От друга страна не са изложени и доводи, обосноваващи посочените от частния жалбоподател допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В частната касационна жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от Р. Е. Р. отвод на членовете на настоящия състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Р. Е. Р. искане по чл.628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 704 от 27.02.2018г. по ч.т.д. № 941/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: