1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№460
[населено място], 11.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 717 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. А. М., гражданин на Федерация Русия чрез процесуален представител адв. С. Е. С. срещу решение № 2397 от 20.11.2017 г. по гр. дело № 2504/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 1800 от 20.03.2017 г. по гр. дело № 5163/2015 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 6 състав и ищцата е осъдена да заплати на ответника Г. фонд, [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сума в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М. А. М. срещу Г. фонд обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на тялото на бедрената кост, получено в пряка причинно – следствена връзка от ПТП, реализирано на 12.10.2014 г. около 23,30 часа в [населено място] на [улица]от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, и ищцата е осъдена да заплати на ответника Г. фонд, [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 530 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС /решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І т.о., решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 711/22.10.2008 г. по т.д. № 395/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./:
1. „Следва ли съдът да приеме като доказани настъпването на ПТП и неговия механизъм, описан в протокола за ПТП и възпроизведен в САТЕ, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?“
2. „На какво следва да се гради вътрешното убеждение на съда по смисъла на чл. 12 ГПК – на доказателствата по делото /гласни, писмени, експертни становища/ или на житейска логика, неподкрепена от доказателствения материал?“
В допълнение искането за допускане на касационно обжалване е обосновано и с твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017 г./.
Ответникът Г. фонд, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Д. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Въззивният съд е споделил напълно фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и е приел, че по делото не са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./. Изложил е съображения, че съставеният констативен протокол № К1063/13.10.2014 г. от компетентен разследващ орган при СДВР – Отдел „Пътна полиция“, независимо, че представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно главния факт на доказване в съдебното производство – настъпването на процесното ПТП по начина, описан в исковата молба, тъй като този документ е съставен само по данни на пострадалата. Софийски апелативен съд се е позовал на формираната в този смисъл постоянна практика на ВКС, обективирана в Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о. Съдебният състав е обсъдил показанията на свидетелите П. Б. и Т. М. и заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебната авто-техническа експертиза, мотивирал се е защо приема за достоверни показанията на свидетелката М. и защо не може да формира вътрешното си убеждение въз основа на изложените от свидетеля Б. предположения и умозаключения, и е направил извод, че събраните доказателствени средства не изясняват по несъмнен категоричен начин и съобразно нормативните правила, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК, че ищцата е пострадала при твърдения пътен инцидент с участието на неизвестен водач на МПС.
Въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС, с която е прието, че един от способите за установяване на истината по делото представляват човешките презумпции и опитните правила, при които чрез прилагане на дедуктивния метод може да се приеме за доказан един правнорелевантен факт, след съвкупния анализ на всички изяснени правнозначими обстоятелства. Възприел е поддържаното в практиката становище, че опитните правила са носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената връзка между отделните обстоятелства, като всеки отделен факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина за настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен процес.
Решаващият съдебен състав, изхождайки от състезателния характер на гражданския исков процес /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК/ и съобразявайки се с правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е направил извод, че крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тази причина и предвид събраните по делото доказателства е приел за неустановени фактическите твърдения, че ищцата М. М. е пострадала при ПТП, както и че твърдените вредоносни последици са настъпили от виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в изложението въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по делото. Същите обаче не са решени нито в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен само по данни на увреденото лице, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, следва да ангажира и други доказателства, установяващи механизма на ПТП. Въззивният съд при установяване на фактическата обстановка се е съобразил с трайноустановената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която е издирил и се е позовал на нея.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият не противоречи на цитираното от касатора решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В процесния случай въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, като ги е обсъдил всички поотделно и в тяхната съвкупност.
Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2397 от 20.11.2017 г. по гр. дело № 2504/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА М. А. М., гражданин на Федерация Русия, [дата на раждане] , с адрес [населено място], [улица], ап. 3 да заплати на Г. фонд, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: