ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
[населено място], 25.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 813 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по иска „Еко-стил“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Н. М. срещу решение № 334 от 27.11.2017 г. по т. дело № 596/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 386 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 469/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 19 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, извършена в решение № 175 от 27.03.2017 г. по гр. дело № 469/2016 г., като вместо посочения ЕИК на ответника „Еко-стил“ ООД, [населено място] в диспозитива на решението е прието да се счита за актуален действителният ЕИК, посочен в мотивната част на съдебния акт, а именно „ЕИК[ЕИК]“.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /ред. ДВ бр. 86/2017 г./ поради очевидната му неправилност.
Ответникът „Рожен агро“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. Хаджиали оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК, тъй като касаторът не е изложил ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, нито се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдениe за наличието на основаниe по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че процедурата по чл. 247 ГПК е процесуално необходима, поради факта, че вярната идентификация на страната, която е участвала в процеса и спрямо която решението като правен резултат е трябвало да формира субективните предели на силата на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК, представлява условие за изпълняемост на съдебния акт.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито се е аргументирал с някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност е неоснователен. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87/2017г./. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като той не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 от 27.11.2017 г. по т. дело № 596/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: