2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 12.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3088 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1409 от 19.06.2017г., постановено по в.т.д. № 1864/2017г. по описа на Апелативен съд – София, в частта с която е потвърдено решение № 155 от 23.01.2017г. по т.д. № 2745/2014г. на СГС в частта, в която по исковете на С. А. Я. с правно основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на [фирма], взети на 14.04.2014г. за търсене на отговорност на управителя, С. Я.; за избиране на процесуален представител за завеждане на искове срещу управителя С. Я. и за освобождаване на С. Я. като управител на [фирма], поради нарушения на закона и устава – вземане на решенията с гласовете на В. Ц., който е бил изключен като съдружник с решение от 21.12.2013г., и без отчитане гласовете на съдружника С. А. Я..
Касаторът обжалва постановеното решение като неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, като иска неговата отмяна. Излага становище, че решенията на общото събрание по чл.140, ал.3 ТЗ проявяват своето действие от вписването, а решенията на общото събрание по чл.140, ал.4 ТЗ проявяват своето действие със задна дата, от датата на вземане на решение, стига същите да бъдат вписани, тъй като вписването е елемент от фактическия състав и само след вписването те проявяват своето действие. Въз основа на това поддържа, че В. Ц. не е губил качеството си на съдружник, тъй като решението на общото събрание за изключването му не е вписано в търговския регистър, а впоследствие е било отменено от съда. Намира за незаконосъобразен извода, че съдружникът губи автоматично това си качество с вземане на решение от общото събрание на съдружниците за изключването му. Претендира сторените в производството разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, С. А. Я., [населено място], в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Претендира направените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваният акт, въззивният съд е приел следното: Между страните няма спор, че на 14.04.2014г. е проведено Общото събрание на съдружниците на [фирма], на което са взети решения за търсене на отговорност на управителя, С. А. Я.; за избиране на процесуален представител за завеждане на искове срещу управителя, С. А. Я. и за освобождаване на С. А. Я. като управител на [фирма], предвид действията му против интересите на дружеството. Няма спор, че в ОС са взели участие Д. Н. Ж., в качеството му на пълномощник на В. Т. Ц., притежаващ 50 дяла от капитала на дружеството, и С. А. Я., притежаващ 50 дяла от капитала на дружеството, като решенията са взети само с гласовете на В. Ц., като гласовете на С. Я. са приспаднати, т.е. не са отчетени при определяне на мнозинството, тъй като решенията се вземат срещу него. Безспорно е и обстоятелството, че с решение от 21.12.2013г. на ОС на [фирма] е изключен съдружникът, В. Т. Ц., поради системни действия против интересите на дружеството, като това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, а решението на ОС е оспорено по исков ред. Въззивният състав е достигнал до извода, че решенията на ОС от 14.04.2014г. са приети с гласовете на В. Ц., който към този момент е изключен като съдружник във [фирма], т.е. няма право на глас в ОС, като при определяне на мнозинството не са отчетени гласовете на съдружника С. Я. и неговите дружествени дялове са приспаднати от капитала, което е в нарушение на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ТЗ вр. чл. 9, ал. 2, чл. 17 и чл. 18 от дружествения договор, т.е. решенията не са взети с единодушие. Аргументирано е, че с вземането на решение от ОС за изключване на съдружник, членственото правоотношение между съдружника и дружеството се прекратява, като решението в отношенията между съдружниците и дружеството поражда своето действие незабавно, а по отношение на третите лица – от вписването му в търговския регистър. Пояснил е, че законодателят е регламентирал по различен начин действието на вписването на решенията, които са релевантни за правосубектността, т.е. относими са за самото съществуване на дружеството /учредяване, прекратяване на дружеството, изменение в дружествения договор/ и на тези, които водят до промени в капитала, членския състав и управлението. За разлика от решенията по чл.140, ал.3 ТЗ, чието влизане в сила е обусловено от вписването в търговския регистър, т.е. вписването има конститутивно действие по отношение на всички лица, вписването на решенията по чл.140, ал.4 ТЗ, включващи и тези за приемане и изключване на съдружник, има конститутивно действие само по отношение на третите лица. Въззивният съд се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която вътре в отношенията на съдружниците, както и в отношенията между съдружниците и дружеството решението по чл.140, ал.4 ТЗ поражда своето действие веднага –решение № 39/15.04.2011г. по т.д. № 526/2010г. на І т.о на ВКС, решение № 690/03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ІІ т.о на ВКС и решение № 135/09.11.2009г. по т.д. № 184/2009г. на І т.о на ВКС. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.141, ал.6 ТЗ, съгласно която овластяването на управителя и неговото заличаване /част от решенията по чл. 140, ал. 4/ имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Същевременно въззивната инстанция намира за неправилно да се приспадат гласовете на съдружника, С. Я., тъй като решенията са против неговите интереси. Налице е позоваване на закона и на дружествения договор, в които не е предвидено при освобождаване на управител, респ. вземане на решение да му бъде търсена отговорност и да бъде предявен иск срещу него, при определяне на мнозинството да бъдат приспаднати гласовете на съдружника, който се освобождава като управител. Решаващият състав счита, че всеки съдружник има право на глас в ОС, като изключенията следва да са изрично регламентирани. Посочва, че разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ предвижда едно единствено изключение, ограничаващо правото на глас на съдружник и то се отнася за изключвания съдружник. Пояснява, че само изключваният съдружник няма право да гласува и делът му се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Изборът и освобождаването на управител, както и решението за търсене на отговорност и предявяване на иск срещу управителя, са от изключителната компетентност на ОС /чл.137, ал.1, т.5 и т.8 ТЗ/, в което право на глас имат всички съдружници, включително този, който се освобождава като управител. Няма основание за прилагане по аналогия на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, тъй като законът и дружественият договор регламентират правата и задълженията на съдружниците, както и начина на управление на дружеството, вкл. вземането на решения от ОС и няма законова празнота, налагаща прилагане на правна норма по аналогия. Принципно всяко едно решение, което гласува ОС хипотетично би могло да противоречи на личните интереси на отделен съдружник, но това е ирелевантно за обема на неговите права, вкл. правото на глас.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроса: „1/ Нормата на чл.140, ал.4 ТЗ следва ли да се разбира, че само след вписване на решението за изключване на съдружник в Търговския регистър, проявява своето действие, като по отношение на дружеството и съдружниците същата влиза в сила със задна дата /т.е. от датата на взетото решение/, а по отношение на трети лица от момента на вписването?; 2/ Поражда ли задължение за спазване, във вътрешните отношения в ООД, решение на общото му събрани за изключване на съдружник, ако то /решението на общото събрание/ в нарушение на Закона за търговския регистър, по специално чл.4, чл.6, чл.13, чл.19, чл.21 и други от ЗТР, не е заявено за вписване и/или не е вписано и/или има поставен отказ за вписване?; 3/ Съдружник, който е изключен от общото събрание на ООД, ползва ли се с пълния обем права, в периода от взетото решение за изключването му до момента на вписване на решението за изключването му в търговския регистър?; 4/ Следва ли да се вземат предвид гласовете на съдружник, който е и управител на ООД, когато се гласува отстраняването му като управител, с цел търсене на същия на имуществена отговорност за причинени вреди на дружеството?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.).
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
С поставените от касатора въпроси от едно до три вкл. се формулира, макар и по различен начин, един и същи въпрос – за действието на вписването в търговския регистър на решението за изключване на съдружник във вътрешните отношения между него и дружеството. По отношение на тези въпроси е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК с оглед даденото от въззивната инстанция разрешение за приложението на чл. 140, ал.4 ТЗ. Въпреки наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, тези въпроси не могат предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като липсва наведения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.). Според указанията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, съответно да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната задължителна практика на ВКС – решение № 690/03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 86/01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 100/04.06.2010г. по т.д. № 799/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, относно значението на вписването в търговския регистър на решенията на общото събрание, съгласно чл.140, ал.3 и ал.4 ТЗ, като не е налице изменение на закона или на обществените условия, които да налагат промяната на тази практика, поради което в случая не е налице наведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.).
Последният въпрос, независимо че е разгледан от решаващия състав, не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като позитивният вот за отмененото от съда решение на общото събрание е формиран единствено въз основа на гласовете на изключения съдружник, за който е прието че няма право на глас, поради което въпросът дали другият съдружник, който е и управител на дружеството, има право на глас, не е от значение за наличието на мнозинството, с което е взето решението, а от там и за крайния изход на спора. Предвид липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК спрямо въпрос №4, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен критерий във връзка с този въпрос.
Въпреки изхода на делото, на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като липсват данни за тяхното извършване.
Водим от горното, на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1409 от 19.06.2017г., постановено по в.т.д. № 1864/2017г. по описа на Апелативен съд – София, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.