О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 501 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „СЕМЕНА ДОБРИЧ“ АД, [населено място] срещу разпореждане № 13 от 03.01.2019г. по в.ч.т.д. № 565/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е върната като нередовна подадената от дружеството частна жалба с вх. № 7356 от 19.12.2017г.
Частният жалбоподател излага твърдение за незаконосъобразност на извода на съда, че в срок не са представени доказателства за внасяне на изискуемата държавна такса по жалбата, като поддържа, че не е редовно уведомен за тези указания на съда и поради това за него срокът за изпълнението им не е започнал да тече. Твърди, че съобщението е получено от лице, което не се намира в трудово правоотношение с дружеството и не отговаря на изискванията по чл.32 ГПК, за да осъществява процесуално представителство от негово име. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Направено е и особено искане, ако частната жалба бъде счетена за неоснователна, да бъде възстановен срокът за изпълнение на дадените указания с оглед пропускането му поради непредвидени обстоятелства – непредоставяне на полученото съобщение на оторизиран представител на дружеството от страна на неговия фактически получател и отсъствието на изпълнителния директор на дружеството от страната в този период.
Ответникът „Агрипланет“ ООД не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 1473 от 20.11.2018г. по ч.в.т.д. № 565/2017г., въззивният съд, като е взел предвид, че по подадената от „Семена Добрич“ АД частна жалба вх. № 7356 от 19.12.2017г. срещу постановеното по делото определение № 617 от 23.10.2017г. не е внесена дължимата държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, е оставил частната жалба без движение и е дал на частния жалбоподател указания да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за внасянето й в едноседмичен срок от съобщението.
Копие от разпореждането на съда е връчено на частния жалбоподател със съобщение, получено на 06.12.2018г. от Г. Й. И. – упълномощено лице, като към съобщението е приложено пълномощно изх. № 47 от 02.09.2014г., с което Г. Й. И., зам.главен счетоводител на „Семена Добрич“ АД е упълномощен да получава, подписва и подава всички необходими документи от съдилища, ЧСИ и останалите държавни и общински институции във връзка със съдебни дела, в които дружеството участва.
С обжалваното разпореждане № 13 от 03.01.2019т. съдията-докладчик, администриращ подадената частна жалба, като е констатирал, че в определения срок дължимата държавна такса не е внесена, на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.278, ал.4 ГПК е върнал частната жалба.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Подадената частна жалба срещу въззивното определение е нередовна поради невнасяне на дължимата по нея държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, с оглед на което дадените от съда указания за отстраняване на тази нередовност са правилни. Указанията са редовно съобщени на страната по реда на чл.50, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател е изложил твърдения за нередовност на връчването, но не е ангажирал доказателства, оборващи официалното удостоверяване на връчителя, че съобщението е връчено в канцеларията на дружеството на негов работник или служител. Без значение за редовността на извършеното по реда на чл.50, ал.3 ГПК връчване е дали лицето, получило съобщението, е от кръга на посочените в чл.32 ГПК, поради което това оплакване не следва да се обсъжда. В законоустановения срок частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса, с оглед на което е било налице основанието на чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частната жалба.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частната жалба е направено и искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на частна жалба вх. № 7356 от 19.12.2017г., по което компетентен да се произнесе е въззивният съд след влизане в сила на разпореждането за връщане на частната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13 от 03.01.2019г. по в.ч.т.д. № 565/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: