2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. София, 16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1781 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Б. Я. Р. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. срещу решение № 2012 от 05.09.2017г. по гр. дело № 5980/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6237 от 25.07.2016г. по гр. дело № 15312//2015г. на Софийски градски съд, I г. о., 1 състав е отхвърлен предявеният от Б. Я. Р. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата над 72 000 лв. до сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Й. Б. Р., заедно със законната лихва от 03.10.2015г., като неоснователен и недоказан.
С определение № 84 от 08.02.2019г. по т. дело № 1781/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Б. Я. Р. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата над 72 000 лв. до сумата от 120 000 лв. заедно със законната лихва от 03.10.2015г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалото лице за вредоносния резултат и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – наличие на съпричиняване от страна на пострадалото дете. Поддържа, че по отношение на малолетния пострадал не могат да бъдат предявявани императивни изисквания на закона за спазване на правилата за движение по пътищата и за обезопасяване при пътуване, нито да се приеме, че съпричиняването се изразявало в неполагане на дължимата грижа от страна на родителите на детето, доколкото родителят е изпълнил задължението си да осигури постоянен надзор чрез пълнолетния правоспособен водач. Касаторът излага доводи, че ответникът не е провел успешно насрещно доказване за обстоятелството, че леталният изход е настъпил именно поради непоставянето на предпазен колан. Моли решението да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо това предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на направените разноски в размер 2 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Злидолски оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение – постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Излага съображения, че от поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание в първоинстанционното производство, се установява, че починалият Й. Б. Р. е бил без поставен обезопасителен колан, като по този начин не са положени грижи за живота и здравето му от законните му представители, поради което с поведението му е допринесено за вредоносния резултат. Поради това са неоснователни и доводите на касатора за неприложение на императивните изисквания на закона за спазване на правилата за движение по пътищата спрямо малолетния пострадал. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 450 лв.
Въззивният съд е приел, че по делото са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване – на 02.10.2015г. М. Й. Р. при управление на лек автомобил марка „БМВ 318 i“ с рег. [рег.номер на МПС] е причинил ПТП, в резултат на което пътувалият в лекия автомобил пътник Й. Б. Р. – син на ищцата, е починал на 03.10.2015г.; пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилото увреждане; вина на делинквента, причинил противоправното деяние; наличието към датата на процесното ПТП на застрахователно правоотношение между водача на лекия автомобил и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Констатирал е, че ищцата е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени й от смъртта на Й. Б. Р. – неин син. При съобразяване на обстоятелствата, релевантни за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, съдебният състав е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер 120 000 лв.
Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат и свързаното с него искане за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е прието за основателно. Въз основа на заключението на съдебната авто-техническа експертиза въззивната инстанция е констатирала, че починалото дете е пътувало на задната лява седалка на лекия автомобил, без поставен обезопасителен колан, като лекият автомобил е бил снабден с обезопасителни колани и на задните седалки; лекият автомобил е напуснал пътното платно с изключително висока скорост, ударил се е челно в крайпътно дърво, завъртял се е по часовниковата стрелка, ударил се е със задна лява част във второ крайпътно дърво, преобърнал се е и се е ударил с предната част в трето дърво; още при първия удар тялото на починалото дете е политнало напред към гърба на предната седалка, извършило е свободно движение в купето на автомобила и се заклещило между седалките; тялото на детето при завъртането и преобръщането на автомобила, поради възможността си да се движи свободно, се е оказало до задна лява врата, която при втория удар го е притиснала изцяло и е настъпил летален изход. Предвид механизма на ПТП е приел, че леталният изход за пътника е бил обусловен в значителна степен от свободното движение на тялото му в купето на автомобила поради непоставен предпазен колан. При тези данни съдебният състав е приел, че пострадалият с поведението си е допринесъл до размер 40% за настъпване на вредоносния резултат, поради което е намалил определения размер на обезщетението 120 000 лв. до присъдения размер 72 000 лв.
Касационната жалба е частично основателна.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за него. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
В ППВС № 17/19637г. /т. 7/ и постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС множество решения /решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151/12.11.2010г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 169/02.10.2013г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16/04.02.2014г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 171/10.10.2013г. по т. д. № 629/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/29.06.2016г. по т. д. № 1084/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 117/29.07.2016г. по т. д. № 3806/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 144/27.12.2016г. по т. д. № 1000/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/ е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Доказателствената тежест е на страната, която е направила възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав изцяло споделя цитираната практика на ВКС.
Като е приел за основателно и доказано релевираното от ответника възражение за съпричиняване по съображения, че починалото дете е пътувало на задната лява седалка на лекия автомобил, без поставен обезопасителен колан, и че леталният изход за него е бил обусловен в значителна степен от свободното движение на тялото му в купето на автомобила поради непоставен предпазен колан, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с посочената константна практика на ВКС и е приложил неправилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При произнасяне по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат решаващият състав е преценил единствено заключението на съдебната авто-техническа експертиза, от което се установява, че детето е било на задната седалка и след първия удар в дървото е политнало напред и при завъртането на автомобила и преобръщането се е оказало до задна лява врата и е било притиснато от частите на вратата, седалката и облегалката. Същевременно въззивният съд не е отчел установената в заключението на съдебната медицинска експертиза причина за смъртта на пострадалия пътник – пълното изкълчване на гръбначния мозък между черепа и първи шиен прешлен.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В посочения смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., С оглед механизма на процесното ПТП и преобръщането на автомобила ответникът не е доказал по категоричен начин, че леталният изход не би настъпил, ако починалото дете пътуваше с поставен обезопасителен колан.
Доводът на касатора, че по отношение на малолетния пострадал не могат да бъдат предявявани императивни изисквания на закона за спазване на правилата за движение по пътищата и за обезопасяване при пътуване, нито да се приеме, че съпричиняването се изразявало в неполагане на дължимата грижа от страна на родителите на детето, доколкото родителят е изпълнил задължението си да осигури постоянен надзор чрез пълнолетния правоспособен водач, е неоснователен. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. В посочения смисъл е формирана константна практика на ВКС – решение № 165/26.10.2010г. по т. д. № 93/2010г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и др. В настоящия случай обаче ответното застрахователно дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалото дете е ползвало предпазен колан.
Поради нарушение на материалния закон решението на Софийски апелативен съд е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По делото не са ангажирани надлежни доказателства от страна на ответното застрахователно дружество във връзка с възражението, че настъпването на вредоносния резултат е съпричинено от поведението на починалия пътник, изразяващо се в непоставяне на предпазния колан при пътуване с процесния лек автомобил. Ответникът не е провел пълно доказване на обстоятелството, че леталният изход е настъпил именно поради непоставянето на предпазен колан, респективно, че вредите не биха били настъпили, ако по време на процесното ПТП пострадалият е ползвал предпазен колан. При липса на доказан принос на увреденото лице при условие на пълно и главно доказване приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е намалено обезщетението за неимуществени вреди, поради приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 72 000 лв. до 120 000 лв. Вместо това ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 48 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Й. Б. Р., заедно със законната лихва от 03.10.2015г. до окончателното плащане. Следва да бъде отменено и определение № 1240 от 16.04.2018г. по гр. дело № 5980/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сумата над 960 лв. до присъдените 2 560 лв. – разноски за въззивното производство, представляващи платена държавна такса върху присъденото с настоящото решение обезщетение в размер 48 000 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за касационното производство в размер 2 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 990 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2012 от 05.09.2017г. по гр. дело № 5980/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6237 от 25.07.2016г. по гр. дело № 15312//2015г. на Софийски градски съд, I г. о., 1 състав е отхвърлен предявеният от Б. Я. Р. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата над 72 000 лв. до сумата 120 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Й. Б. Р., заедно със законната лихва от 03.10.2015г., както и определение № 1240 от 16.04.2018г. по гр. дело № 5980/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която Б. Я. Р. е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата над 960 лв. до 2 560 лв. – разноски за въззивното производство, представляващи платена държавна такса, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Позитгано“ № 5 да заплати на Б. Я. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД сума в размер 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Й. Б. Р., починал на 03.10.2015г.в резултат на ПТП, причинено от М. Й. Р. при управление на лек автомобил марка „БМВ 318 i“ с рег. [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва, считано от 03.10.2015г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.