П Р О Т О К О Л
Р-№ 24
София, 26.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА
сложи за разглеждане дело № 1901 по описа за 2018година,
докладвано от съдията КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 09. 42 часа страните се представиха така:
Ищцата М. С. Г., редовно призована на 15.12.2018 г. не се явява и не изпраща представител.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД редовно призован на 06.12.2018 г., не изпраща представител.
Постъпила е молба от ищцата М. С. Г. с вх. № 1664/19.02.2019 г., с която не възразява да се даде ход на делото и да се гледа в нейно отсъствие.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение констатира, че предявените искове по чл. 47, ал.1, т. 2 и ал. 2 ЗМТА са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид следното:
На ищцата е връчена лично на 06.01.2015 г. покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20157520400111, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д.№ 2734/2014 г. на Софийски градски съд, като същата е осъдена да заплати на взискателя, Агенция за събиране на вземания ООД, сумата 1590.60 лева главница, 1116.39 лева лихви, 973.16 лева общо присъдени разноски по изпълнителното дело. В поканата е посочено, че към нея е приложен, като препис подлежащ на принудително изпълнение изпълнителен акт. Съобразно това съдът приема, че на ищцата с поканата е връчен изпълнителният лист, въз основа на който е изготвена поканата за доброволно изпълнение, който е издаден на 07.05.2014 г., и който възпроизвежда диспозитива на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, поради което следва да се приеме, че ищцата е узнала за арбитражното решение към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, а имено на 06.01.2015 г., от която дата тече срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Същият изтича на 06.04.2015 г., докато исковата молба е заведена на 28.06.2018 г. след изтичане на срока, поради което е недопустима.
Следва да се има предвид, че ЗИД на ГПК /обн. ДВ. бр. 8/24.01.2017г./ в § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК за висящите производства е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени.
Съгласно т. 3 от Решение № 9/24.10.2002 г. по конст. дело №15/2002 г. на Конституционния съд на Република България, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия – първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадий е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ. бр. 8/24.01.2017г./, но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата преминава във втори стадий, то тогава §6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК /обн. ДВ. бр. 8/24.01.2017г./, изключва подведомственост на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. Само в този случай, между които не е настоящият, изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби.
Доколкото в настоящия случай производството не е преминало във втория стадий на защита, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, то § 6, ал. 2 на ЗИДГПК /обн. ДВ. бр. 8/24.01.2017г./ не се прилага, поради което и искът по чл. 47 (2) ЗМТА е недопустим.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1901/2018г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седемдневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: