3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр. София,21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 501 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 458 от 12.02.2020г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е потвърдено определение № 132 от 09.01.2010г. по гр.д. № 1251/19г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно определение е върната подадената от прокурор при СГП искова молба против „Прима 2“ ЕООД с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.
Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност на обжалваното определение поради неправилно прилагане на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ и §5а, ал.2 вр §5, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Това предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ ред ли е или е предвиденият в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ?“. Сочи определение № 564 от 13.12.2019 по ч.т.д. № 2636/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е констатирана противоречива практика по въпроса. Позовава се на определение 364 от 12.06.2018г. по т.д. № 608/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 205 от 01.12.2017г. по т.д. № 1464/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 304 от 12.06.2015г. по т.д. № 3086/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 302 от 28.06.2018г. по ч.т.д. № 1280/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. Счита още, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Обосновава и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционно определение, е приел, че съгласно императивната норма на чл.157, ал.1 ТЗ прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала му се счита настъпило ex lege към момента на осъществяване на този обективен факт, с оглед на което нито е правно изискуемо, нито необходимо постановяването и на съдебен акт със същата последица. Приел е, че конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност, правото на какъвто в чл.155, т.3 ТЗ безспорно е признато на прокурора, по начало може да бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи, а в чл.155, т.3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ. Поради това е достигнал до извод, че тъй като правната промяна в случаите на смърт на физическо лице – единствен съдружник в дружеството, независимо кой е вписаният управител, настъпва по силата на закона, предявяването на конститутивен иск, чиято цел е именно постигането на такава промяна в правната сфера на дружеството по силата на съдебното решение, е недопустимо. Счел е за неправилно становището на първоинстанционния съд, че исковата молба следва да бъде изпратена на АВп, тъй като е приел, че прокурорът не е сред лицата, изчерпателно посочени от законодателя в разпоредбата на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, нито такова процесуално качество може да му бъде придадено чрез прилагане на закона по аналогия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на определението, взе предвид следното:
Поради създадена от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? „, по този и други въпроси е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Тъй като посоченият въпрос, предмет на разрешаване по образуваното тълкувателно дело, е от значение за произнасяне по подадената частна касационна жалба, производството по делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. д. № 501/20 г. на ВКС, ТК, II отд. до приключване на тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.
Определението да се съобщи на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: