1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 15.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2918 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Е. Н. срещу решение № 1927 от 23.03.2017г. по в. гр. дело № 633/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-123-114 от 27.06.2016г. по гр. дело № 44871/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 123 състав, ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сума в размер 2 816,39 лв. – разноски за въззивното производство и на ищеца [фирма] сума в размер 2 816,39 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да преустанови недобросъвестното използване на елемента „Е.” в наименованието на фирмата [фирма] поради наличие на сходство с регистрираните по-рано фирми [фирма] и [фирма] на основание чл. 7, ал. 4, предл. 2 ТЗ, както и да заплати на [фирма] сумата 330 лв. – разноски по делото и сумата 450 лв. – възнаграждение за един адвокат, и на [фирма] сумата 330 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Приложима ли е нормата на чл. 7, ал. 4 и чл. 7, ал. 5 ТЗ по отношение на
елемент на фирмени наименования, регистрирани преди изменението на закона в сила от 03.05.11г. и съществуващи като вписани обстоятелства и към настоящия момент?
2. Идентичност на елемент от фирма, състояща се от два елемента, с идентичност на елемент от друга фирма, състояща се от два и повече елемента, води ли до идентичност на двете фирми в смисъла на чл. 7, ал. 4 ТЗ?
3. Идентичност на елемент от фирма, състояща се от два елемента, с идентичност на елемент от друга фирма, състояща се от два и повече елемента, води ли до сходство на двете фирми в смисъла на чл. 7, ал. 4 ТЗ, при положение, че двете дружества развиват търговска дейност в напълно диаметрално противоположни сфери на стопанска дейност?
4. При провеждане на иск по реда на чл. 7, ал. 4 ТЗ, необходимо ли е като предпоставка за уважаване на иска да се докаже наличието на сходство в степен, достатъчна за въвеждане в заблуждение на потребителя?
5. По какъв начин следва да се установи недобросъвестното използване на фирма по чл. 7, ал. 4 ТЗ и кои са белезите, по които можем да определим дали е налице недобросъвествост?
6. Допустимо ли е недобросъвестното използване на фирма по чл. 7, ал. 4 ТЗ да се установява единствено с нотариална покана, изпратена до другата страна и съдържаща искане за преустановяване на използването на елемент от фирмата?
7. Когато фирмата се състои от два елемента, единият от които е идентичен с един от елементите на друга фирма, състояща се от два или повече елемента, налице ли е идентичност или сходство със защитена марка, при положение че вторият търговец няма никакви права върху идентичния елемент?
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] /ищци в първоинстанционното производство и въззиваеми във въззивното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Е. С. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържат становище, че касаторът не е посочил точно, конкретно и ясно в какво се изразява значението за развитието на правото, не е мотивирал защо счита, че нормата на чл. 7, ал. 4 ТЗ е неясна и се нуждае от тълкуване. По отношение на третия въпрос излагат, че втората част на въпроса съдържа твърдение, което не почива на събраните доказателства; относно четвъртия въпрос считат, че е налице достатъчно съдебна практика, според която евентуалното заблуждение на потребителите представлява елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 4 ТЗ; по отношение на петия и шестия въпроси сочат, че съдържат твърдения, че съдът е приел за доказано наличието на недобросъвестност само въз основа на нотариална покана, което е невярно; седмият въпрос не е обект на обсъждане от въззивната инстанция, а развитите от касатора доводи се отнасят до правилността на решението. Ответниците молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде потвърдено и претендират присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е установил, че с Протокол – решение от 12.01.2012г. едноличният собственик на капитала на [фирма] В. Г. Г. е утвърдил приетия от него учредителен акт на дружество с наименование [фирма] и дружеството е вписано в Търговския регистър с посоченото наименование – „Е. С.“ и транслитерация на чужд език E. S.. Съобразил е, че с решение № 1/09.11.2004г. на СГС, Фирмено отделение е регистрирано еднолично акционерно дружество с фирма [фирма] за неопределен срок, същото е вписано в Търговския регистър; с решение № 6184/05.10.2006г. по ф. д. № 2436/2000г. на Пловдивски окръжен съд, Фирмено отделение в Търговския регистър при Пловдивски окръжен съд е вписана промяна на наименованието на съответното дружество от [фирма] на [фирма], а с решение № 2564/10.10.2006г. на Окръжен съд – Стара Загора е вписана в Търговския регистър при Старозагорски окръжен съд промяна на наименованието от [фирма] на [фирма]. Въззивната инстанция е констатирала вписване в Търговския регистър въз основа на Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на [фирма] промяна на наименованието на дружеството от [фирма] на [фирма]. Установила е и наличието на заявени и регистрирани по национален ред в Патентното ведомство девет броя марки от заявител/притежател [фирма].
Въззивният съд е установил, че с Нотариална Покана, акт № 24, том IV, рег. № 6164/26.07.2012г. ищците са поканили ответника по исковата молба да преустанови нарушаването на правата им върху търговско име, фирмено наименование и марка чрез използването на елемента Е. във фирменото наименование на [фирма].
Въз основа на заключението на приетата по делото Съдебно – маркова експертиза е приел за установено наличието на визуално сходство на елемента Е. в трите фирмени имена, макар и да няма сходство между пакета предлагани услуги на ищците и на ответника, а въз основа на заключението на допълнителната съдебно – маркова експертиза е приел, че с оглед марките на ищеца и фирменото наименование на ответника и означените с тях стоки и услуги при отчитане на естеството на бизнеса и известност и отличителност на марките на ищеца, е налице сходство между регистрираните в Патентното ведомство на Република България марки на ищеца и фирменото наименование [фирма].
За да уважи предявения иск на основание чл. 7, ал. 4 ТЗ, решаващият съдебен състав на СГС се е аргументирал с наличието на необходимите предпоставки:
1/ Ищците и ответника по иска са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 , т. 1 ТЗ.
2/ Всеки един от ищците е доказал, че използва фирменото си наименование преди ответното дружество, като фирмите на ищците са регистрирани по-рано от фирмата на ответника /настоящ касатор/.
3/ Налице е сходство във фирмените наименования на страните по спора – има визуално сходство на елемента Е. в трите фирмени наименования, сходство между регистрираните в Патентното ведомство на Република България марки „Е.“ и фирменото наименование [фирма]. Въззивният съд е изложил и съображения, че независимо, че съкращението Е. във фирменото наименование [фирма] да няма общо със семантичното значение на абревиатурата „Е.“ в наименованието [фирма] и [фирма], потребителят би ги възприел като идентични, без да търси наличие на смисъл в тях. Посочил е, че разликата в допълнителните елементи „С.“ във фирмата [фирма] и в наименованията на ищцовите дружества – съответно „България“ и „Център за услуги“ не е достатъчна, за да заличи пълната идентичност между първия елемент от фирмените наименования.
4/ Доказана е и недобросъвестност в използването на фирменото наименование от страна на ответника по исковата молба /настоящ касатор/ поради това, че марката Е. е общоизвестна марка поради естеството на предоставяната услуга и поради факта, че доставката на електроенергия има голямо социално – икономическо значение.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените в т. 1, 2 и 3 от изложението материалноправни въпроси не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт и данните по делото. Ответникът и настоящ касатор [фирма] е регистриран в Търговския регистър на 28.01.2012г., т. е. след приемането на ал. 4 на чл. 7 ТЗ /изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 29.04.2011г., в сила от 03.05.2011г./. По отношение на втория материалноправен въпрос – въззивната инстанция не е приела наличие на идентичност между фирмените наименования на ищците и ответника по иска, а се е аргументирала със сходство в трите наименования. Относно третия материалноправен въпрос – касаторът се опитва да аргументира тезата си за липса на сходство на фирмите на ищците, от една страна, и фирмата на ответника, от друга страна, с твърдението, че дружествата развиват търговска дейност в противоположни сфери на стопанска дейност. Преценката дали предметът на дейност на страните по спора е идентичен, сходен или различен зависи от конкретните доказателства по делото и извършеното в Търговския регистър вписване.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в т. 4 материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай разпоредбите на чл. 7, ал. 2, изр. 2, чл. 11, ал. 1 ТЗ и чл. 21, т. 7 ЗТР /ред. ДВ, бр. 34/2006г./ са достатъчно ясни и непротиворечиви. Правото на фирма е абсолютно и изключително – може да се упражнява само от търговеца, който я е регистрирал и е противопоставимо; всяка нова фирма трябва да се различава от регистрираните преди нея и да не въвежда в заблуждение, поради което при преценката за наличие на сходство между наименования на търговски дружества съдът следва да съобрази дали регистрираната впоследствие фирма въвежда потребителите в заблуждение.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по посочения в т. 5 от изложението материалноправен въпрос. По отношение на недобросъвестността при подаване на заявка за регистрация на търговска марка и нейното използване е създадена постоянна практика, обективирана в решение № 194/30.10.2013г. по т. д. № 2274/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 162/24.01.2012г. по т. д. № 1079/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която предвид приложимите критерии в търговското право, при преценка дали дадено действие е недобросъвестно, следва да се даде отговор доколко конкретното действие противоречи на добрите търговски нрави и честната търговска практика. Понятието „недобросъвестност” представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила.
Посочената практика може да намери приложение и относно недобросъвестното използване на фирма, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Критерии относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл. 7, ал. 4 ТЗ могат да бъдат известността на по-рано регистрирана фирма, идентичност или сходство в съдържанието на двете фирми, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма /наименование/. Приетото наличие на недобросъвестност у ответника по иска при използване на първия елемент от наименованието си е въз основа на преценката на събрания по делото доказателствен материал и приетата за установена фактическа обстановка. Правилността на тази преценка, която касаторът оспорва, е относима към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на контрол в производството по чл. 288 ГПК.
Формулираният от касатора в т. 6 от изложението въпрос няма обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът за недобросъвестност при използването на елемента „Е.” във фирменото наименование [фирма] е направен след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, установяване на моментна на регистрация на трите търговски дружества, промяната в наименованието на ищците, известността на регистрираните на името на [фирма] марки, а не само на изпратената до ответника по исковата молба нотариална покана. Доколкото разрешаването на въпроса дали ответникът по иска е недобросъвестен при използването на елемента „Е.” във фирменото си наименование винаги е въпрос на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, той не може да обоснове общата предпоставка за достъп до касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Седмият материалноправен въпрос също не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Д. за допускане на касационно обжалване по този въпрос на решението на СГС поради това, че ищците нямат никакви права върху идентичния елемент „Е.”, защото нямат регистрирани марки, е неоснователен. Съдебният състав е аргументирал извода си за наличие на правото на ищците да ползват първия елемент от фирмените си наименования – „Е.” въз основа на представените доказателства. В случая това право произтича от извършените регистрации на наименованията на двете търговски дружества /настоящите ответници и ищци в първоинстанционното производство/ преди регистрацията на [фирма] – с решение № 1/09.11.2004г. по ф. д. № 11862/2004г. на СГС, ФО / [фирма]/ и с решение от 25.07.2011г. на едноличния собственик на капитала на [фирма] – [фирма], за промяна на наименованието от [фирма] на [фирма], вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 29.07.2011г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 6 806,29 лв. – направени разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1927 от 23.03.2017г. по в. гр. дело № 633/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „К. поляна”, [улица][жилищен адрес] да заплати на [фирма],[ЕИК], [населено място], район „С.”, [улица], ет. 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 6 806,29 лв. /шест хиляди осемстотин и шест лева и двадесет и девет стотинки/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.