О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 27.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1088 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ АД, [населено място], представлявано от юрк.Любов К., срещу решение № 196 от 19.01.2018г. по в.гр.д. № 3063/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.11.2016г. по гр.д. № 16502/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 14 състав, „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ АД е осъдено да заплати на всеки от ищците Л. Ц. М. и Л. П. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Л. М., настъпила при ПТП на 17.07.2014г., над сумата 80 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд не е приложил правилно принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на събраните по делото доказателства, съдебната практика в сходни хипотези и социално – икономическите условия в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. В тази връзка излага доводи, че възражението за съпричиняване от страна на починалия за настъпване на вредоносния резултат е надлежно доказано. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?
2. Въззивният съд длъжен ли е да извърши собствена преценка на доказателствата по делото, въз основа на които да формира свои собствени фактически и правни изводи, които да изрази в мотивите на решението си?
3. Достатъчно ли е въззивният съд да посочи в своето решение, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се съобразява с посочените от Върховния съд критерии или е необходимо да мотивира ясно и точно как е стигнал до определянето на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния и материалноправните въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ППВС № 4 от 23.12.1968г. и на решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 101 от 03.06.2015г. по т.д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, I г.о., решение № 70 от 29.03.2016г. по гр.д. № 5257/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 94 от 14.07.2017г. по т.д. № 60364/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 67 от 29.08.2017г. по гр.д. № 60254/2016г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 43 от 11.07.2017г. по т.д. № 3074/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага съображения, че обжалваното решение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2 ГПК поради несъобразено от въззивния съд заключение на вещото лице по допуснатата повторна комплексна съдебно– медицинска и автотехническа експертиза, установяващо наличието на съпричиняване от страна на пострадалия мотоциклетист.
Ответниците по касация Л. Ц. М. и Л. П. М., и двамата от [населено място], оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди допълнително обезщетение за претърпени от ищците Л. Ц. М. и Л. П. М. неимуществени вреди, е обсъдил събраните по делото гласни доказателства относно претърпените вреди от смъртта на сина им Б. Л. М., настъпила при ПТП на 17.07.2014г. Приел е за установено, че ищците и техният син са били в близки семейни отношения, виждали са се често, поддържали са добри отношения и са разчитали един на друг. Отчел е претърпеният от родителите шок от внезапната и неочаквана загуба на Б. Л. М. и непреодоляната тъга и чувството на липса от неговото отсъствие. Взел е предвид възрастта на пострадалия /44 г./ и на ищците /66 г./ при настъпване на произшествието, както и стандарта на живот и конкретните икономически условия в страната и мястото, където живеят пострадалите лица. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди по повод загубата на техния близък е в размер на 150 000 лева. Изложил е съображения, че обстоятелството, че ищците не са живеели заедно със своето дете, не е такова, което да обоснове извод за обезщетяване на техните мъки и страдания с по – малка по размер сума.
Въззивният съд е обсъдил заключенията на вещите лица по допуснатите две експертизи във връзка с възражението за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Приел е, че починалият мотоциклетист преди ПТП се е движил правомерно, не по пътната ос, в своята лента за движение и поведението му не е било в нарушение на чл.15 ЗДвП. По отношение на скоростта за движение, с която се е движил, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че от значение е кой орган е засегнат при удара. Посочил е, че жизнено важен орган може да бъде фатално засегнат и при движение на мотоциклета с ниска скорост. С оглед на това въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване поради неустановена причинна връзка между поведението на починалия и настъпването на деликта.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора първи и трети материалноправни въпроси относно приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. По тях е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4 от 23.12.1968г., както и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – цитираните от касатора решение № 94 от 14.07.2017г. по т.д. № 60364/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 67 от 29.08.2017г. по гр.д. № 60254/2016г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 43 от 11.07.2017г. по т.д. № 3074/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о. и други. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968г. общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид всички установени по делото обстоятелства /в това число обстоятелствата, които са били обусловени от възрастта на ищците и пострадалия, от вида на семейноправната им връзка– родители и син – и от внезапността на трагичното събитие/, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, и е оценил значението им, както и е съобразил конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания на касатора за необоснованост представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Различният изход в съдебните решения, на които се позовава касаторът, се дължи на различната фактическа обстановка /в това число на различния момент на настъпване на уврежданията/ и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
Неотносимо към настоящия спор е цитираното от касатора решение № 70 от 29.03.2016г. по гр.д. № 5257/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., тъй като правният въпрос относно обезщетението за неимуществени вреди е поставен във връзка с производство, развиващо се по реда на ЗОДОВ.
Поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните е важен, тъй като е от значение за решаване на спора. По него е налице постоянна съдебна практика – ППВС № 1/13.07.1953г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – цитираните от касатора решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 101 от 03.06.2015г. по т.д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, I г.о., както и служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, като в мотивите на решението си даде отговор на направените пред него оплаквания. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразявайки определените с въззивната жалба предели на въззивното производство и изложените от страните доводи. Доколко преценката на въззивния съд е обоснована и законосъобразна, в каквато насока са изложени доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закона или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Н. Ц. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 4370 лева, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 19.01.2018г. по в.гр.д. № 3063/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ АД, ЕИК [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на адв.Н. П. Ц., [населено място], [улица], ет.4, ап.10 адвокатско възнаграждение в размер на 4370 лева /четири хиляди триста и седемдесет лева/, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: