1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
[населено място], 16.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 634 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Е. А. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. София К. Н. срещу определение № 721 от 26.02.2019 г. по ч. гр. дело № 5850/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено определение от 31.10.2018 г. по гр. дело № 14040/2018 г. на Софийски градски съд, І-17 състав. С потвърденото първоинстанционно определение производството по делото е прекратено на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 2 връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./ и делото е изпратено по местна подсъдност на Окръжен съд Стара Загора.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на чл. 115, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ГПК. Поддържа, че на основание чл. 115, ал. 2 ГПК искът може да се предяви пред съда по местонастъпване на застрахователното събитие – в случая Софийски окръжен съд, предвид настъпване на застрахователното събитие в [населено място], но не и пред Окръжен съд Стара Загора, тъй като ищцата не живее там. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК се отнася до възражение за местна подсъдност, което може да се направи от ответника и съда, докато по отношение на ищцата оспорването на определението на СГС е извършено чрез друг способ – частна жалба, поради което искането за изпращане на делото за разглеждане от Софийски окръжен съд не е преклудирано. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка релевира доводи за противоречие на определението на САС с практиката на ВКС, противоречиво решаване от съдилищата и определението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат, приложено е изложение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК.
Производството пред СГС е образувано по искова молба, подадена в СГС на 22.10.2018 г. от страна на частната жалбоподателка Е. А. Д. от [населено място] против „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 18.03.2018 г. до окончателното плащане на сумата. Софийски градски съд е прекратил производството и е изпратил делото по местна подсъдност на Окръжен съд Стара Загора на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 2 връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./, тъй като ищцата е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], видно от направена служебна справка от НБД Население.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел, че предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./ предпоставки, уреждащи изборна местна подсъдност за разглеждане на посочените в разпоредбата искове /по настоящия или постоянния адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие/, са свързани с Окръжен съд Стара Загора, тъй като в неговия съдебен район се намират, както постоянният, така и настоящият адрес на ищцата, считано от 2001 г. Съдебният състав е констатирал, че процесното ПТП е настъпило в [населено място]. Изложил е съображения, че законодателят не е определил изрично до кой от местнокомпетентните съдилища следва да се изпрати делото, когато сезираният съд установи, че не са спазени правилата за местна подсъдност, поради което първоинстанционният съд може да изпрати делото на всеки един от местнокомпетентните съдилища. Посочил е също, че с предявяването на иска пред ненадлежния съд – СГС, правото на изборна местна подсъдност е преклудирано, доколкото ищцата няма право на възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК. Доводите на частната жалбоподателка за разглеждане на делото в СГС, предвид обстоятелството, че адресът на процесуалния представител на ищцата е в [населено място], са приети за неоснователни поради това, че адресът на процесуалния представител на ищцата не е сред предвидените в закона предпоставки за определяне на местно компетентния съд по чл. 115, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
В настоящия случай частната жалбоподателка не е формулирала релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното определение. По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Направените в частната касационна жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 721 от 26.02.2019 г. по ч. гр. дело № 5850/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: