1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 30.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1474 по описа за 2017г.
По делото е постъпила молба от ответника [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ с вх. № 2192/01.03.2018г., който е подал насрещна касационна жалба, за връщане на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване на въззивното решение в определена част по насрещната касационна жалба поради това, че насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане.
Производството по т. дело № 1474/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано по повод постъпила касационна жалба на ответника Б. К. В. срещу решение № 2201 от 22.11.2016г. по гр. дело № 2959/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която след отмяна на решение № 441 от 19.06.2015г. по гр. дело № 1156/2010г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 19 състав ответникът Б. К. В. е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 53 173,25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2010г. до окончателното плащане и на основание чл. 78 ГПК сумата 3 853 лв. – направени за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид постъпилата касационна жалба, ищецът в първоинстанционното производство [фирма] е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Б. К. В. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 280 връзка с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 57 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2010г. до окончателното плащане, и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД.
С определение № 5 от 05.01.2018г. по т. дело № 1474/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Б. К. В. част, а именно в частта, с която ответникът Б. К. В. е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 53 173,25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2010г. до окончателното плащане и на основание чл. 78 ГПК сумата 3 853 лв. – направени за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] насрещна касационна жалба на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.
На основание разпоредбата на чл. 4, б. „а” ЗДТ заплащането на държавна такса се дължи, както при предявяване на касационна жалба, така и при предявяване на насрещна касационна жалба. В разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК законодателят е посочил към кой момент се дължи съответната държавна такса – при предявяване на искането за защита и съдействие. Правните норми в ЗДТ и раздел ІІ от Глава VІІІ от ГПК не разграничават заплащане на държавните такси в зависимост от изхода на спора и не предвиждат връщане на внесената държавна такса, ако насрещната касационна жалба не бъде разгледана в хипотезата на чл. 287, ал. 4 ГПК, вкл. поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по основната касационна жалба. Държавната такса подлежи на връщане, когато е недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ, какъвто не е случаят на разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК. Държавната такса се събира при предявяване на касационната жалба и насрещната касационна жалба на основание чл. 284, ал. 3, т. 4, чл. 287, ал. 2 връзка с чл. 284 ГПК. Следователно внесената при подаването на насрещната касационна жалба държавна такса е дължимо заплатена, независимо какъв е изходът на касационното производство и съответно не са налице предпоставките на чл. 4б ЗДТ за връщането й.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата на ответника [фирма] с вх. № 2192/01.03.2018г. за връщане на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване на въззивното решение в определена част по насрещната касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] с вх. № 2192/01.03.2018г. за връщане на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване на решение № 2201 от 22.11.2016г. по гр. дело № 2959/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в определена част по насрещната касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.