О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 31.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1951 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Баущоф и Метал” ООД, [населено място], срещу определение № 1191 от 06.04.2017г. по т.д. № 3403/2015г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като излага следните съображения: Намира, че въз основа на т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив по отношение на разноските за заповедното производство. Счита, че дружеството е натоварено с разноски за първата инстанция, за които няма вина и съответно липсва законово основание да ги понесе. Заявява, че няма задължение да възстанови разноски на ответниците /длъжници/, които поради бездействие не са упражнили правото си по чл.82 ГПК. Излага съображения, че отговорността на ответниците за разноските е солидарна.
Ответникът по частната жалба, „Джерамис” ЕООД /в ликвидация/, сочи, че жалбата е неоснователна, по изложени в отговора съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли молбата по чл.248, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че разноските в производството са присъдени на страните с въззивното решение, съобразно изхода на делото и представените от тях във въззивното производство списъци за разноски. Пояснил е, че разноски за заповедното производство, които не са включени от страните в представените от тях пред въззивния съд списъци с разноски по чл. 80 ГПК, основателно не са и присъдени, а включените са присъдени в размер, съобразен с изхода на делото във въззивната инстанция. В мотивната част на атакуваното определение апелативният състав е посочил, че липсва законово изискване разноските в заповедното производство да се присъждат с отделен диспозитив, както и за солидарно осъждане на ответниците за разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, предвид следното:
Първоинстанционният съд е уважил предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове срещу издателя и авалиста на запис на заповед за сумата от 60245,37 лева, като е отхвърлил исковете за разликата до претендирания размер от 65 000 лева. Въззивният съд, сезиран с жалби от двете насрещни страни, след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил иска за горницата над 45 311,59 лева.
Софийски градски съд при определяне на отговорността за разноските е приел, че всички посочените от страните в списъците им по чл.80 ГПК разноски са реално направени от тях; изчислил е размера на дължимите разноски за исковото производство за всяка страна поотделно, съобразно изхода на спора; извършил е прихващане на насрещно дължимите от страните разноски за исковото производство и като краен резултат е присъдил в полза на ищеца сумата от 7241,11 лева, с която вземането му за разноски в исковото производство пред СГС, надхвърля вземането за разноски на ответниците. Отделно СГС е присъдил в полза на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 2428,17 лева, преизчислени съобразно изхода на спора по същество. Следователно, общо присъдените в полза на ищеца от първата инстанция разноски възлизат на 9671,28 лева за исковото и заповедното производство, след извършена компенсация с дължимите разноски на ответниците за исковото производство.
Съобразно постановената от САС промяната на изхода на спора по същество (частично отхвърляне на исковете за още 14 033,78 лева), същият е преизчислил разноските, дължими на ищеца за исковото производство пред СГС и за заповедното производство, съответно на ответника за исковото производство пред първата инстанция; прихванал е насрещните вземания на страните за тези разноски, като правилно е приел, че крайната дължима сума след компенсацията възлиза на 6546 лева. В тази сума са включени и разноските за заповедното производство, поради което повторно присъждане на същите не се дължи.
Неоснователно е и оплакването на ищеца, че не следва да бъдат признати разноски на ответниците за първата инстанция в размер на 400 лева, внесени за една от експертизите, която не е работила и е била заличена. Тези разноски са взети предвид от първата инстанция при определяне на отговорността за разноските. Ищецът не е упражнил правото си по чл.248, ал.1 ГПК да иска промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради допусната от първата инстанция грешка при определяне на размера на реално направените от ответниците разноски. При липса на сезиране на първата инстанция по реда на чл.248, ал.1 ГПК от страна на ищеца, допусната грешка при определяне на обема на отговорността за разноските от долната инстанция, която не произтича от изхода на спора по същество, не може да бъде поправена от горната инстанция.
Безпредметно е искането за солидарно осъждане на ответниците за разноските, тъй като те са осъдени общо да заплатят на ищеца разноските по делото.
С оглед изложеното, определението на апелативния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1191 от 06.04.2017г. по т.д. № 3403/ 2015г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.