2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 23.10.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2459 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 775 от 11.05.2017г. по ч.в.т.д. № 737/2015г., на Апелативен съд – Пловдив, в което е върната като просрочена, подадената от дружеството частна жалба вх. № 3575/ 05.05.2017г. срещу разпореждане № 523/ 31.03.2017г. по ч.в.т.д. № 737/ 2015г. на Апелативен съд.- Пловдив.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че въззивната жалба не е просрочена, като се поддържа, че съобщението за разпореждане № 523/ 31.03.2017г. е връчено на дружеството не на 25.04.2017г., а на 26.04.2017г.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли да му бъдат присъдени разноски в размер на 15 лева – заплатена от банката, дължима от частния жалбоподател държавна такса по частната жалба. Поддържа, че плащането на таксата е извършено от банката вместо частния жалбоподател, с оглед системна злоупотреба с процесуални права от последния.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
С разпореждане № 775 от 11.05.2017г апелативният съд е върнал като просрочена, подадената от дружеството частна жалба вх. № 3575/ 05.05.2017г. срещу разпореждане № 523/ 31.03.2017г. по ч.в.т.д. № 737/ 2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с мотивите, че към момента на депозиране на жалбата – 03.05.2017г. /датата на пощенското клеймо/ преклузивният седмодневен срок за обжалване на разпореждането № 523/ 31.03.2017г. е изтекъл, тъй като то е съобщено лично на управителя на търговското дружество на 25.04.2017г.
Определението е правилно.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, съдържащо се в единственото оплакване в частната жалба, че разпореждане 523 / 31.03.2017г. му е връчено не на 25.04.2017г., а на 26.04.2017г. Видно от съобщението, датата на връчване на разпореждането лично на управителя на дружеството на е ясно изписана и тя е 25.04.2017г., като не е оборена материалната доказателствена сила на извършеното от длъжностното лице – призовкар удостоверяването на тази дата. С оглед на това, правилен е изводът на апелативния съд, че едноседмичният срок за обжалване на разпореждане № 523 изтича на 02.05.2017г. /присъствен ден/, поради което изпратената на следващия ден по пощата частна жалба се явява просрочена.
Предвид изложеното, обжалваното въззивното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, частният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата разноските в размер на 15 лева – внесената държавна такса по частната жалба, предмет на настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 775 от 11.05.2017г. по ч.в.т.д. № 737/2015г., на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 15 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.