3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София,23.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 342 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Вихър Н., процесуален представител на ищеца Ц. М., против определение № 3880 от 27.11.2017г. по в.гр.д. № 1134/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилно изчисление от съда на дължимото адвокатско възнаграждение. Счита, че следва да му бъдат присъдени адвокатски хонорар за правно съдействие и защита на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на още 1323,60 лева за производството пред СГС и в размер още на 3328 лева – за производството пред САС.
Ответникът, ЗАД [фирма], не представя писмен отговор на жалба.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частна жалба е частично основателна.
Делото е образувано пред Софийски градски съд по предявен от Ц. М. срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 350 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане. Ищецът е бил представляван по делото от адв. Вихър Н. при условията на чл.38 от ЗА. Пред първоинстанционния съд са представени списък с разноски по чл.80 ГПК от ЗАД [фирма] /л.92 към гр.д. № 10121/15г./ и от Ц. М. /л.93 към гр.д. № 10121/15г./.
С решение № 8719/1.12.2016г. по гр.д. № 10121/2015г. СГС е уважил частично претенцията от 350 000 лева за сумата от 168 000 лева, като е осъдил застрахователното дружество да заплати на пълномощника на ищеца, адв. Вихър Н., сумата от 5294,40 лева – адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА.
С решение № 1925/08.08.2017г. по в.гр.д. № 1134/2017г. съставът на САС е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за 168 000 лева и след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е уважил претенцията на ищеца за още 42 000 лева, или общо за 210 000 лева. С оглед на постановеното въззивно решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. Вихър Н. още 435,60 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и 1790 лева – за процесуално представителство пред САС.
За да постанови обжалваното определение, решаващият състав е достигнал до извода, че дължимото адвокатско възнаграждение е изчислено съразмерно на уважената част от исковата претенция и при съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на допълнителното присъдено от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди е преизчислено и дължимото адвокатско възнаграждение.
С оглед депозираните и от двете насрещни страни въззивни жалби, предмет на разглеждане от въззивния съд е пълният размер на претенцията от 350 000 лева. При минимално дължимо възнаграждение от 8530 лева при обжалваем интерес от 350 000 лева, изчислено по действащата по време на въззивното производство редакция на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. (ДВ бр.84/25.10.2016г.) и при позитивен резултат за ищеца в това производство от 210 000 лева (неуважаване на жалбата на застрахователя за 168 000 лева и уважаване на иска за още 42 000 лева), дължимото възнаграждение на адвоката на ищеца по чл.38 ЗА за въззивното производство възлиза на 5118 лева (8530 лева х 210 000 лева : 350 0000 лева). Присъденият размер от апелативния съд за въззивната инстанция е 1790 лева, поради което жалбата е основателна за разликата от 3328 лева до 5118 лева – дължимо неприсъдено възнаграждение на адвоката на ищеца по чл.38 ЗА за въззивното производство.
Основателно е и оплакването на частния жалбоподател, че размерът на адвокатското възнаграждение, като разноски за първата инстанция, следва да бъде определен съобразно действащата към момента на даване ход на устните състезания в тази инстанция редакция на Наредба № 1/ 2004г. (ДВ бр.28/2014г.). Релевантен за определянето на размера на разноските е действащата нормативна уредба към момента, в който разноските са направени. При цена на иска от 350 000 лева, минималното дължимо възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. (ДВ бр.28/2014г.) възлиза на 11030 лева, като от него на адвоката на ищеца се дължи сумата от 6618 лева, изчислена пропорционално на уважената част от иска от 210 000 лева. При присъден хонорар от първата инстанция от 5 294,40 лева, апелативният съд е определил допълнителен размер на възнаграждението от 435,60 лева или с 888 лева по-малко от дължимия размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. (ДВ бр.28/2014г.)(6618 лева – 5294,40 лева – 435,60 лева), поради което определението по чл.248, ал.1 ГПК в тази част е неправилно.
С оглед изложеното, жалбата е частично основателна, като молбата по чл.248 ГПК на адвоката на ищеца за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да бъде уважена за сума в размер още на 888 лева- за първата инстанция и за сума в размер още на 3328 лева – за втората инстанция.
Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3880 от 27.11.2017г. по в.гр.д. № 1134/2017г. на Апелативен съд – София в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адвокат Вихър Н., процесуален представител на ищеца Ц. М., за изменение на решение № 1925 / 08.08.2017г. по гр.д. № 11348 2017г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на още 888 лева – за първата инстанция и в размер на още 3328 лева – за втората инстанция, като ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1925 / 08.08.2017г. по гр.д. № 11348 2017г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат Вихър Н., САК, [населено място], [улица], ет.5, ап.9, процесуален представител на ищеца Ц. М., в размер още на 888 лева – за първата инстанция и в размер още на 3328 лева – за втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3880 от 27.11.2017г. по в.гр.д. № 1134/2017г. на Апелативен съд – София в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.