4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 17.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2663 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. С., представляван от адв. В. Й., срещу определение от 27.09.2019г. по ч.гр.д. № 1491/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на определение № 2012 от 18.06.2019г. по ч.гр.д. № 1491/2019 на САС, ГО, 1 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК, като е разгледал молбата за възстановяване на срока в закрито, вместо в открито заседание. Излага доводи за нередовност на връчването на определение № 2012 от 18.06.2019г.. Твърди още, че връчването е извършено на 21.06.2019г., когато пълномощникът му адв. Й. е ползвал отпуск и е бил на почивка извън [населено място], и поради това за молителя е било невъзможно да узнае своевременно за постановеното определение и да подаде частна касационна жалба срещу него. Сочи, че за връченото съобщение адв. Й. е узнал първия работен ден след връщането му от отпуск – понеделник, 01.07.2019г. и още на следващия работен ден частната касационна жалба е била изпратена по пощата. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде възстановен пропуснатият срок за подаване на частна касационна жалба.
Ответникът „Г. Фуудс” АД не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е основателна.
Съобщение за постановеното по делото определение № 2012 от 18.06.2019г. е изпратено до частния жалбоподател К. С. чрез пълномощника му адв. В. Й. и е връчено на 21.06.2019г. на адв. Т. Й. – колега.
Частната касационна жалба на К. С. срещу определението е изпратена по пощата на 02.07.2019г.
С разпореждане от 16.07.2019г. въззивният съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 28.06.2019г., поради което е върнал подадената частна касационна жалба като просрочена.
С молба от 01.08.2019г. частният жалбоподател e направил искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото въззивно определение № 2012 от 18.06.2019г., като е изложил твърдения за нередовно връчване на съобщението за определението, както и за отсъствие на пълномощника му към датата на връчване на определението поради ползване на отпуск, довело до невъзможност за подаване на жалба в срок.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определение № 2012 от 18.06.2019г. е редовно връчено при условията на чл.52, ал.2 ГПК. Приел е още, че не представлява особено непредвидено обстоятелство, което молителят не е могъл да преодолее, ползването на отпуск от процесуалния му представител. По тези съображения въззивният съд е счел молбата за възстановяване на срока за обжалване за неоснователна.
Обжалваното определение е неправилно.
Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.66 ГПК е разгледал молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановеното от него определение в закрито заседание. Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е довело до лишаване на страните от възможност да изложат доводите си във връзка с направеното искане и да ангажират доказателства, доколкото не са направени други доказателствени искания, освен за събиране на представените с молбата писмени доказателства.
Производството по чл.64 ГПК е процесуален способ за защита на страната от настъпилите за нея неблагоприятни последици от пропускане на установен в закона или определен от съда срок, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Този способ за защита е приложим, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл.64 ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане. Твърденията за нередовно връчване на препис от определението изключват началото на течението на срока за обжалването му, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че не следва да се обсъжда като неотносимо твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно връчване на препис от определение № 2012 от 18.06.2019г.
Препис от определението е изпратен на молителя чрез неговия пълномощник – адв. В. Й., и е връчен на негов колега на 21.06.2019г.. Видно от представените с молбата за възстановяване на срока доказателства /имейл от 11.06.2019г., потвърждаващ направена от адв.В. Й. резервация за 9 нощувки, считано от 20.06.2019г., в къща „С.”, [населено място]; регистрационна карта за настаняване в къща за гости „С.” от 20.06.2019г. и фактура № 10 от 10.07.2019г. за заплатени 9 нощувки в къща за гости „С.” през периода 20.06.- 29.06.2019г./, на датата, на която е връчен преписът от определението, и през целия период, докато е текъл срокът за обжалването му, адв. Й. е отсъствал от София. Поради това в настоящата хипотеза, в която преписът от определението е изпратен не лично до частния жалбоподател, а до адв. Й., и е връчен на негов колега, който не е пълномощник на страната, следва да се приеме за доказано изложеното в молбата твърдение за узнаване на постановеното определение едва след връщането на адв. Й. в София, към който момент срокът за обжалване вече е бил изтекъл. Следователно в случая пропускането на срока се дължи на непредвидено обстоятелство /отсъствие на упълномощения от частния жалбоподател адвокат през целия период, докато е текъл срокът/, което страната не е могла да преодолее. Предвид изложеното, са налице предвидените в чл.64 ГПК предпоставки за уважаване на направеното искане и възстановяване на срока за касационно обжалване на определение № 2012 от 18.06.2019г..
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което бъде възстановен срокът за обжалване на определение № 2012 от 18.06.2019г. по ч.т.д. № 1491/2019 на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 27.09.2019г. по ч.гр.д. № 1491/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на определение № 2012 от 18.06.2019г. по ч.гр.д. № 1491/2019 на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на частната касационна жалба срещу определение № 2012 от 18.06.2019г. по ч.т.д. № 1491/2019 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: