О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 30.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 467 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. Е. и Е. К. Е., представлявани от адв. М. П. – А., срещу определение № 133 от 10.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 963/2018г. на Благоевградски окръжен съд, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено определение № 10491 от 06.11.2018г. по гр.д. № 2090/2018г. на Благоевградски районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, твърдят, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е решен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
1. Частните жалбоподатели излагат твърдения, че в противоречие с ТР № 6 от 15.01.2019г. по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.278, ал.2 ГПК, при което не е действал като пълна въззивна инстанция и не е направил самостоятелна служебна проверка дали процесната искова молба съдържа всички необходими реквизити за редовност по чл.129, ал.1 вр. чл.127, ал.1 ГПК, а единствено е проверил дали обжалваното първоинстанционно определение е формално редовно от външна страна, т.е. дали съдържа мотиви и посочени правни основания за постановеното прекратяване. Излагат подробни съображения за наличието на правен интерес от предявяване на установителните искове и съединените с тях осъдителни искове.
2. Частните жалбоподатели твърдят, че изводът на въззивния съд за прекратяване на производството поради непосочване на последователността /съотношението/, в която следва да се разгледат релевираните основания за нищожност на договорните клаузи, т.е. наличната конкуренция на основания за нищожност, също е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 527 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1363/2009г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 586 от 14.10.2010г. по ч.гр.д. № 476/2010г. на ВКС, ІV г.о.
3. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, доколкото изложените правни основания за прекратяване на производството са несъвместими с основанията, изброени в посоченото решение.
4. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 273 от 11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. по въпроса относно характера на исканията /указанията/, които съдът може да вменява на ищеца като основание за достъп до правосъдие.
Частните жалбоподатели твърдят, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради това, че отказвайки да разгледа по същество предявен установителен иск за нищожност поради неравноправност на договорни клаузи, съдът е нарушил свое служебно вменено задължение да следи за неравноправни клауза в договор с потребител и се е произнесъл в противоречие с актовете на Съда на ЕС. Излагат и довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса с посочването на съотношението между предявените искове за нищожност като условие за редовност на исковата молба при конкуренция на основания за нищожност на сделките и на отделни клаузи от тях, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевират и довод за очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, е приел, че с разпореждане № 8201 от 31.08.2018г. първоинстанционният съд е изброил изчерпателно и подробно конкретните недостатъци, установени при запознаването му с исковата молба, която първоначално е била предявена като насрещен иск по предявен срещу ищците осъдителен иск. Приел е, че в срока за изпълнение на дадените указания е депозирана молба-уточнение, в която обаче не са обективирани с необходимата прецизност в писмен вид посочените от районния съд като липсващи твърдения и обстоятелства, не се сочи цена на исковите претенции по всеки от осъдителните искове, дадени са конкретни конфигурации на възможните съдебни действия по разглеждане на заявените искови претенции в зависимост от това дали същите биват уважени или не, не се излагат указаните конкретни обстоятелства за дата, сума и др. по отношение на твърдяната цесия между двамата ответници – главен и евентуален. Въззивният съд е споделил мотивираната преценка на районния съд, че указаните нередовности не са надлежно отстранени поради следните констатации и на двете инстанции, които въззивният съд е счел за ненужно да преповтаря дословно: 1/ липсват твърдения във връзка с размера и периода на предявения като главен осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за сумата 3079,06 швейцарски франка, претендирана като платена при начална липса на основание през периода от 10.11.2012г. до 27.04.2013г. като месечни погасителни вноски за обслужване на кредита /недължимо платени вноски по главницата/; 2/ не е заявено при каква поредност и в какво съотношение ищците предявяват исковете за нищожност на всяка от клаузите на посоените основания, както и че липсват изобщо твърдения за поддържаното основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави; 3/ липсват ясни и конкретни твърдения във връзка с хипотетично заявената в исковата молба цесия, която не е индивидуализирана последством белезите : дата на сключване, размер и вид на цедираното вземане и т.н.; 4/ не е посочено какви суми е получил вторият ответник с оглед осъдителната претенция спрямо него; 5/ не са изложени твърдения, обосноваващи пасивната процесуална легитимация на втория ответник, за когото не се твърди да е страна по облигационното правоотношение; 5/ не е обоснован правният интерес от осъдителния иск с оглед постановеното влязло в сила рещение № 2778 от 02.04.2017г. по гр.д. № 608/2015г. на РС – Благоевград.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Четвъртият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до характера на указанията, които съдът може да вменява на ищеца като основание за достъп до правосъдие, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Поставените първи и втори въпроси не се явяват самостоятелно обуславящи крайния изход на спора, а се включват във формулирания четвърти въпрос. По посочения въпрос е формирана практика на ВКС – соченото от частния жалбоподател определение № 273 от 11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., от което въззивният съд се е отклонил. Поради това е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Формулираният трети въпрос не е разрешен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката, на която се позовава частният жалбоподател, не е относима към предмета на настоящото производство.
По формулирания обуславящ въпрос в определение № 273 от 11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК е израз на служебното начало в процеса, като целта й е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в разпоредбата на чл.127, т.1, 2, 3 и 6 ГПК и ясното очертаване на предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда, съобразно вида на търсената от него защита. Посочено е, че това е от съществено значение, за да може ответникът правилно да организира защитата си, а съдът – да определи обстоятелствата, които следва да се установят по спора, на относимите и допустими за тяхното установяване доказателства, за разпределението на доказателствената тежест между страните и за правната квалификация на иска. Поради това е заключил, че упражняването на правомощието по чл.129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява, а противното би означавало превратно упражняване на правораздавателната власт и има за резултат отказ от правосъдие.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно определение е частично неправилно .
С исковата молба на П. Е. и Е. Е., по която е образувано настоящото дело, са предявени следните искове, уточнени с оглед дадените от първоинстанционния съд указания:
1. Осъдителен иск /б.А от петитума на исковата молба, съгласно молба-уточнение от 29.10.2018г./ за заплащане на сумата 3079,06 швейцарски франка, платена при начална липса на правно основание през периода 10.11.2012г. – 27.04.2013г. като месечни погасителни вноски за обслужване на кредита /недължимо платени вноски по главницата/, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба. Искът е основан на твърдение, че сключеният с ответника „Юробанк България” АД договор за кредит е изцяло нищожен пради непостигане на валидно съгласие относно валутата и размера на отпускания кредит, цената по кредита, приложимия валутен курс при превалутиране, методиката за изчисление и за изменение на валутния курс, методиката за изчисление и изменение на липвата по кредита и останалите разподи /такси, неустойка/, вида на лихвата – дали да бъде проста или сложна, вида на месечните вноски – дали да бъдат анюитетни с намаляваща вноска по лихвата и увеличаваща се вноска по главницата или намаляващи погасителни вноски, съдържащи равна вноска по главницата и намаляваща вноска по лихвата; пропуснали са да уговорят падежа на месечните погасителни вноски по кредита; не са уговорили валидна цел за отпускане на по-голямата част от средствата. В тази връзка ищците твърдят нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 ЗКИ и чл.143 и чл.146 ЗЗП. Твърдят, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД/, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД /липса на съгласие по съществени условия на договора за кредит/ и чл.26, ал.1, предл. 4 ЗЗД /липса на основание поради липса на цел на договора/. Твърденията, на които се основават исковете, са че в договора не е посочен точният размер на кредита в швейцарски франкове, нито същият е уреден като определяема величина въз основа на изрично и изчерпателно изброени в договора обективни пазарни фактори; не е уговорен видът на приложимата възнаградителна лихва /проста или сложна/; не е уговорен размерът, видът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита, като погасителният план е изготвен едностранно от банката едва на 29.11.2007г. и е подписан само от единия от двамата кредитополучатели – П. Е.. Твърди се, че в договора не е уговорен и валиден механизъм за изчисляване на приложимия базов лихвен процент на банката и дължимата възнаградителна лихва.
2. Искове /б. Б от петитума на исковата молба/, предявени при условие, че се приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен:
2.1. Установителен иск за прогласяване на нищожност на следните клаузи от договора за кредит: чл.1, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5; чл.2, ал.1 и ал.3; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.20, ал.2; чл.22, ал.1 и ал.2. Изложени са твърдения, че тези клаузи са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с чл.430 ТЗ и чл.58, ал.2 ЗКИ; на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и правилата на добросъвестността; на основание чл.26, ал.1, пр.1 поради тяхната неравноправност на основание чл.146 вр. чл.143, т.3, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14 и т.17 и чл.147, ал.1 от ЗЗП; на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на валидно постигнато съгласие относно вида и размера на договорената възнаградителна лихва, целта на кредита и падежа на месечните погасителни вноски. Изложени са подробни съображения във връзка, обосноваващи иска за нищожност на посочените клаузи поради тяхната неравноправност.
2.2. Осъдителен иск за сумата 5200 лева надплатена сума от валутни разлики през периода от 10.11.2012г. до 27.04.2013г., формирана от разликата между две величини – левовата равностойност на заплатените погасителни вноски по кредита през посочения период, изчислена по текущ обменен курс лева/швейцарски франкове на банката, респ. на БНБ към датата на плащане на всяка една от вноските спрямо левовата равностойност на същите погасителни вноски, заплатени през периода, изчислена по първоначално приложения от банката обменен курс. Посочено е, че претендираната сума като валутни разлики обхваща недължимо пратена /надвзета/ сума от курсови разлики за главница, възнаградителни лихви и такси по кредита за посочения период;
Предявени са и евентуални искове против „Българиън Ритейл Сървисиз” АД със същия предмет като посочените по-горе обективно съединени искове по т.1 и т.2. Посочено е, че се прави искане за разглеждане на тези искове, в случай че е налице валидно сключен договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит и през процесния период от 10.11.2012г. до 27.04.2013г. и на това основание бъдат отхвърлени предявените против банката искове като подадени срещу ненадлежно пасивно легитимирано лице.
Настоящият състав намира, че така предявените искове са уточнени по основание и размер и не е налице нередовност на исковата молба, представляваща пречка за разглеждане на исковете. Посочено е в какво се състоят исканията по отношение на всеки от ответниците, как са съединени искове по отношение на тях и при какви условия следва да бъдат разгледани предявените против евентуалния ответник искове. Посочен е размерът на прендираната по всеки от осъдителните искове сума. Посочено е в какво се състои искането по предявените установителни искове. Изложени са твърденията, очертаващи основанието на предявените искове. С оглед изложените твърдения и формулираните искания ищците не дължат да посочат в какво съотношение са предявени установителните искове с оглед поддържаните няколко основания за нищожност, като съдът дължи да ги разгледа в поредността, която следва от естеството на материалните правоотношения, в случая – с оглед тежестта на порока, който се твърди. В исковата си молба ищците са посочили, че предявените против евентуалния ответник искове се основават на договор за цесия от 09.01.2008г., с който са му прехвърлени вземанията по договора за кредит, както и на извършена на 23.12.2016г. обратна цесия и исковете следва да бъдат разгледани, при условие, че поради извършената цесия бъдат отхвърлени исковете против главния ответник, като в тази връзка са изложени подробни твърдения. По този начин е ясно посочено основанието на предявените против евентуалния ответник искове, а дадените от съда указания за индивидуализиране на договора за цесия чрез посочване на размер и вид на цедираното вземане и посочване каква част от сумите са платени на този ответник и през какъв период, са незаконосъобразни, тъй като за част от тези обстоятелства са изложени твърдения, а посочването на другите не е необходимо за индивидуализиране на основанието на предявените искове. Незаконосъобразни са и дадените от съда указания за обосноваване на правния интерес от предявните против евентуалния ответник искове, тъй като такива твърдения са изложени.
Следва да се посочи, че ищците не са изложили твърдения, обосноваващи предявените от тях установителни искове за нищожност на договора за кредит, евентуално на посочените клаузи от него, поради противоречие с добрите нрави, поради което исковата молба в частта по тези искове правилно е върната.
С оглед обстоятелството, че с влязло в сила решение № 2778 от 02.04.2017г. по гр.д. № 608/2015г. на Благоевградски районен съд е уважен предявеният от ищците против банката осъдителен иск за връщане на сумата 9 557,80 швейцарски франка, представляващи недължимо платена договорна лихва за периода от 31.03.2010г. до 31.03.2013г. като дадена на нищожно основание – чл.3, ал.5 и чл.5, ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30783, сключен на 13.11.2007г., предявеният от ищците установителен иск за нищожност на посочените клаузи, предявен против банката, е недопустим, тъй като с постановеното решение въпросът за нищожността на тези клаузи, който е формирал основанието на предявения иск, е разрешен със сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и по предявените установителни искове за нищожност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.5, ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30783, сключен на 13.11.2007г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата му част обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 133 от 10.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 963/2018г. на Благоевградски окръжен съд, ІІІ въззивен състав в частта, в която е потвърдено определение № 10491 от 06.11.2018г. по гр.д. № 2090/2018г. на Благоевградски районен съд в частта, в която е прекратено производството по предявените от П. И. Е. и Е. К. Е. против „Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/ и предявен против „Юробанк България“ АД установителен иск за нищожност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.5, ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30783, сключен на 13.11.2007г.
ОТМЕНЯ определение № 133 от 10.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 963/2018г. на Благоевградски окръжен съд, ІІІ въззивен състав и потвърденото с него определение № 10491 от 06.11.2018г. по гр.д. № 2090/2018г. на Благоевградски районен съд в останалата им част – в която е прекратено производството по останалите обективно и субективно съединени искове, посочени в мотивната част на настоящото определение.
ВРЪЩА делото на Благоевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: