4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 04.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2801 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. К. В., [населено място], срещу решение № 1456 от 12.06.2018г. по в. гр. д. № 6685/2017г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 6711 от 06.10.2017г. по гр.д. № 1078/2016г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя, на основание чл.238, ал.1, вр. чл.230, ал.1 КЗ /отм./, иск срещу ЗАД „Алианц България Живот” за сумата от 114 000 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 20.03.2014г., ведно със законната лихва от 27.01.2016г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложено е становище, че „застрахователната измама” подлежи на установяване единствено чрез влязла в сила присъда, каквато в настоящия случай липсва. Намира за незаконосъобразно кредитираното на представенитe по делото преписи от документи и протоколи, събрани по реда на НПК. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „Алианц България Живот”, в писмен отговор изразява становище, че липсват на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се сочат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция – 8 000 лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е прието за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, породено от сключен на 20.03.2014г. застрахователен договор по застраховка „Злополука“. Срокът на застраховката е от 21.03.2014г. до 20.03.2015г., застрахователната сума е 150000 лева, като ищецът, К. В., е заплатил застрахователната премия от 1 101 лева. Застраховката покрива риск „Злополука“, като при настъпване на този риск и на трайна загуба на трудоспособност от него, застрахователят дължи обезщетение в процент от застрахователната сума, равен на процента на трайно намалената работоспособност, приет от застрахователна медицинска комисия, ТЕЛК или НЕЛК.
Съдът е определил за спорно наличието на всички условия по сключения застрахователен договор за изплащане на застрахователно обезщетение в случай на телесно увреждане в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход.
С оглед въведено от застрахователното дружество възражение за наличие на основания за правомерен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, поради инсценирано /предизвикано умишлено/ застрахователно събитие, а именно – ПТП, при което застрахованото лице е посочило, че е било увредено, докато такива увреждания не са били налице. Съдът е разпределил в тежест на дружеството доказване на умишленото предизвикване на ПТП.
За да постанови отменително – отхвърлителното си решение, решаващият състав е приел за доказано, че се касае за недобросъвестност на застрахованото лице – умишлено предизвикване на ПТП, инсцениране на увреждания от същото с цел да се получи застрахователно обезщетение. С оглед противоречие между дадените от свидетеля Б. П. пред първата инстанция показания и тези, депозирани от него пред съдия по реда на чл. 223 НПК, е извършен преразпит на свидетеля от въззивната инстанция. На него той е посочил, че дадените от него пред първоинстанционния съд показания са неистински, ПТП е инсценирано, като е заявил, че верни са показанията му дадени по частното наказателно дело. Лъжесвидетествуването е обяснено от свидетеля с уплаха и притеснение за живота си в случай, че каже истината. В тази връзка са обсъдени и други писмени доказателства, които допълват твърденията на св. П., че се касае за инсценировка на настъпило застрахователно събитие с измамлива цел – получаване на застрахователно обезщетение. Съгласно кредитираната по делото справка от ДАНС от 15.12.2016г. В. е участвал за период от около 4 години в седем катастрофи, като в повечето е бил потърпевш. От приложено и прието по делото постановление за привличане на обвиняем от 12.07.2017 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5482/2016 г. се установява, че В. е привлечен за обвиняем за това, че се е опитал да набави за себе си имотна облага, като възбуди заблуждение у представители на дружеството-ответник по иска, че е настъпило застрахователно събитие, при което бил увреден с цел да получи застрахователно обезщетение от 114 000 лв. – престъпление по чл.211 НК, вр. чл. 209, ал.1 НК. Съгласно представено с отговора на исковата молба на застрахователното дружество писмо от 24.07.2015 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Царица Й.” ЕАД, [населено място], няма данни К. В. да е бил приеман за преглед или хоспитализация в същото лечебно заведение в периода от 01.01.2014г. до 23.07.2015г., както и че по информационните данни на болницата няма описан медицински документ – етапна епикриза и експертно становище с изх. № 38/22.10.2014г. Информацията е представена по повод запитване от застрахователното дружество и във връзка с представени от В. медицински документи по заявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Въз основа на това въззивният състав по същество е приел, че не се доказват два от елементите на фактическия състав на иска: да е настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, която да е резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход и застрахованото лица да е увредено вследствие на това.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси: „1/ Допустимо ли е да се установява престъпление в гражданския процес?; Твърди се, че е налице противоречие с решение № 181/03.06.2010г. по т.д. № 281/2009г. на ВКС; 2/ Допустимо ли е гражданският съд да обсъжда доказателства, събрани от наказателния съд?; Твърди се, че е налице противоречие с решение № 168/23.11.2012г. по т.д. № 509/2009г. на ВКС; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност?; Твърди се, че е налице противоречие с решение № 27/28.06.2017г. по т.д. № 2430/2015г. на ВКС, решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010 на ВКС, решение № 36/24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. последно ГПК –„очевидна неправилност”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Първият въпрос не е обусловил изхода на спора, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. В случая не е налице установяване на престъпление в гражданския процес, а недоказване от страна на ищеца на два от елементите на фактическия състав на иска – настъпване на злополука, която да е резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход и застрахованото лица да е увредено вследствие на това. Общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на останалите два въпроса. Въззивният съд не е основал решението си на събрани от наказателния съд доказателства. Последните са дали единствено основание на апелативния съд за преразпит на свидетеля, при който същият е признал лъжесвидетелствуването си и липсата на ПТП, в което да е увредил ищеца,така както последният твърди в исковата си молба. Справката от ДАНС е справка за броя на катастрофите, в които е участвал ищецът за последните 4-ри години, която е приета по реда на ГПК като доказателство по делото. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като по същество е приел, че два от елементите на фактическия състав на иска не са доказани при условията на пълно и главно доказване, а фактът, че въз основа на това съдът е достигнал до неизгоден за ищеца извод, не е основание за допускане на решението до касация.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него за настоящата инстанция разноски в размер на 8000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1456 от 12.06.2018г. по в.гр.д. № 6685/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА К. К. В., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД „Алианц България Живот”, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 8000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.