1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 25.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 636 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Митака Транс” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. И. срещу решение № 2284 от 08.11.2017г. по т. дело № 3503/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 509 от 13.03.2017г. по т. дело № 7653/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав и „Митака Транс” ЕООД е осъдено да заплати на „Софавто” ООД, [населено място] на основание чл. 78 ГПК сума в размер 2 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни следните предявени от „Митака Транс” ЕООД искове: 1/ срещу „Софавто” ООД и „Митака Трейд” ЕООД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване недействителността на споразумение от 29.09.2010г. към договор за финансов лизинг от 01.07.2009г.; 2/ срещу „Софавто” ООД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 41 846,67 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено договорно задължение, равняващо се на общата лизингова стойност на автомобил; 3/ срещу „Софавто” ООД по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 314,79 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 29.09.2010г. до 01.11.2013г. С решението на СГС ищецът е осъден да заплати на ответника „Софавто” ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 700 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд е процедирал и се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивната инстанция не се е съобразила и не е обсъдила всички правно релевантни факти по делото в тяхната съвкупност и доказателствена тежест, както и не е взела предвид всички относими писмени доказателства, представени и приобщени по делото, и не е формирала мотиви по тях в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 89/17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. д. № 1035/2009г., решение по т. д. № 696/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 94/09.07.2015г. по т. д. № 2094/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202/21.12.2013г. по т. д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 76/12.06.2012г. по т. д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 581/30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 38/08.06.2016г. по т. д. № 799/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Касаторът поддържа, че съдебният състав е допуснал процесуално нарушение на нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като не е допуснал събиране на писмени доказателства, поискани във въззивното производство и относими за правилното решаване на спора, както и е нарушил разпоредбата на чл. 300 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 7/27.01.2015г. по гр. д. № 2427/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 72/09.07.2012г. по т. д. № 398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 566/10.01.2011г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК. В същото време касаторът твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност – очевидна необоснованост.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът релевира доводи, че отговорите на следните процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивното производство и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК при положение, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение е било постановено осъдително решение /влязло в сила/ по престъпление от общ характер?
2. Следва ли първоинстанционният съд, след като му е било служебно известен факта, че между страните се развива наказателно производство, по което страните са дали показания, ползващи се с материална доказателствена сила, да ги събере служебно за целите на развилото се пред него производство или той трябва да е изрично сезиран за това?
3. Следва ли гражданският съд при влязла в сила присъда на наказателния съд да приложи нормата на чл. 300 ГПК по отношение на гражданските последици от деянието?
Ответникът „Софавто” ООД чрез процесуален представител адв. Г. Г. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор.
Ответникът „Митака Трейд” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Съдебният състав на Софийски апелативен съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, като по този начин ги е направил свои собствени.
По отношение на основното оплакване във въззивната жалба, че не бил осъществен фактическият състав на нормата на чл. 301 ТЗ, въззивната инстанция е констатирала, че ищецът „Митака Транс” ЕООД нито във въззивната жалба, нито в писмените бележки, представени във въззивното производство, не е посочил конкретен момент или обстоятелство, от което да се направи извод, че се е противопоставил на извършеното действие /разпореждането с лизинговата вещ/ веднага след узнаването. Посочила е, че в подадените от ищеца /въззивник/ до Окръжна прокуратура – Д. сигнал от 27.01.2011г. и допълнение към него от 23.02.2011г. също не се съдържа информация относно датата на достигнало до „Софавто” ООД противопоставяне. Въззивният съд е приел, че в жалбата на въззиваемия „Софавто” ООД до Софийска районна прокуратура от 14.09.2011г. също не е посочен по-ранен момент от приетия от СГС – 27.01.2011г. като най-късен, в който „Митака Транс” ЕООД е узнало за извършеното действие и не се е противопоставило веднага след това.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, обсъждането на събраните по делото относими доказателства и правнорелевантните факти, излагането на мотиви и събирането на писмени доказателства, поискани във въззивното производство, съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, е неоснователен.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай касаторът /ищец в първоинстанционното производство и въззивник в производството пред Софийски апелативен съд/ е направил оплакване за неправилност на решението на СГС поради нарушение на материалния закон, несъобразяване със събрания по делото доказателствен материал и необоснованост по отношение на приемането от СГС, че ищецът не се е противопоставил и не е известил ответника „Софавто“ ООД веднага след узнаването, че оспорва извършените от името на ищеца без представителна власт действия, обективирани в споразумение от 29.09.2010г. към договор за финансов лизинг от 01.07.2009г. съгласно чл. 301 ТЗ. Във въззивната жалба се поддържа становище, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че веднага след узнаване на действията на М. без представителна власт управителят на „Митака Транс“ ЕООД е инициирал среща с управителя на ответното дружество – лизингодател, като го е информирал, че не приема и се противопоставя на тези действия и е поискал сключеното споразумение да бъде развалено и отношенията между дружествата уредени. Релевирани са доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид изнесеното в сигнала до прокуратурата № 125/27.01.2011г. и допълнителния сигнал, подадени от ищеца, както и жалбата на „Софавто“ ООД до СРП. Въззивникът поддържа и становище, че не са съобразени също постановената осъдителна присъда № 1692/15.03.2016г. по нохд № 132/2013г. на СРС, 19 състав срещу М. Я. М. и решение от 27.10.2016г. по внохд № 2860/2016г. на СГС, НО, 5 състав. Прави оплакване за допуснато процесуално нарушение при отказа на СГС с определение от 22.10.2014г. по т. д. № 7653/2013г. на СГС, ТК за снабдяване с жалби и протоколи от съдебни заседания в наказателното производство. Във въззивната жалба поддържа, че протоколите от заседанията по наказателното дело са от съществено значение за доказване на обстоятелството, че ищецът незабавно след узнаването е известил ответника, че извършените от М. М. действия без представителна власт не го обвързват.
С оглед направените оплаквания и правомощията си по чл. 269 и чл. 272 ГПК въззивната инстанция е препратила към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правни доводи, както и е обсъдила събраните по делото относими доказателства в тяхната взаимна връзка относно спорното пред въззивната инстанция обстоятелство кога ищецът се е противопоставил на действията без представителна власт при подписване на споразумението по смисъла на чл. 301 ТЗ, въз основа на тях е установила фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми.
По отношение на оставените от въззивния съд без уважение доказателствени искания по аргументи, че не са мотивирани с никоя от предпоставките на чл. 266 ГПК, а твърдяното нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК не е установено, съдебният състав се е съобразил с постоянната практика на ВКС. Приложените към касационната жалба горепосочени присъда на СРС и решение на СГС са постановени преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и са могли да бъдат представени пред СГС. Искането за допускане на свидетели за установяване на обстоятелството, че ищецът се е противопоставил и че противопоставянето е достигнало до ответника „Софавто“ ООД веднага след узнаване на извършените от М. М. действия без представителна власт, също е несвоевременно, тъй като не е било заявено в срока за представяне на допълнителна искова молба по чл. 372, ал. 1 ТЗ, вкл. до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство /поисканите свидетели пред СГС са за други обстоятелства/ и не са изложени обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК. Искането за приемане на двата протокола от 14.05.2013г. и 02.10.2013г. по нохд № 213/2013г. на СРС също не отговаря на изискванията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, тъй като в първоинстанционното производство искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с протоколите по наказателното дело не е обосновано с необходимостта от доказване на фактите относно противопоставянето на ищеца на действията без представителна власт при подписване на споразумението, а е заявено с оглед установяване на обстоятелството, че управителят на ответника е бил подведен от бащата на М. Я. М. поради добрите си правоотношения с тях като клиенти и представянето на редовни документи, както и за признанието на управителя на ответника, че авмтомобилът е бил платен през м. март и април 2010г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е процедирал по горепосочения начин и се е произнесъл относно основанието по чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивният съд не е допуснал нарушение на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решения № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, посочените от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователен е и релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на решението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посоченият в т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос е от значение за спора, но по отношение на него е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на САС се е съобразил.
Формулираният от касатора в т. 2 от изложението процесуалноправен въпрос не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е формирал правните изводи на въззивния съд. Ако касаторът е имал предвид въпроса „дали въззивната инстанция е длъжна да събере служебно доказателствата, представени в наказателното производство и съдържащи признания на страните, относими към конкретни факти за исковото производство”, то по този въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид създадената постоянна практика на ВКС, обективирана в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Събраните в наказателното производство доказателства не са от категорията на доказателствените средства, подлежащи на служебно събиране в исковото производство по ГПК.
Въпросът „следва ли гражданският съд при влязла в сила присъда на наказателния съд да приложи нормата на чл. 300 ГПК по отношение на гражданските последици от деянието“ е ирелевантен, тъй като не е формирал правните изводи на въззивната инстанция. От друга страна присъдата на СРС и решението на СГС не са представени своевременно в първоинстанционното производство, нито са ангажирани пред въззивния съд доказателства, установяващи някоя от предпоставките на чл. 266, ал. 2 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски за касационното производство размер 1 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2284 от 08.11.2017г. по т. дело № 3503/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА „Митака Транс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Софавто” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]бл. 6 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.