2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр. София,18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 503 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото, „Венчелоти” ЕООД, [населено място], срещу решение № 2191 от 26.10.2017г. по в.т.д. № 1860 /2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 117/18.01.2017 г. по т.д. № 3099/2016 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете, предявените от дружеството срещу „Хотел Интернационал” АД, [населено място], а именно: частичен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 150 000 лева, при пълен размер на вземането от 159 780,06 лева, представляващо неустойка по чл.11.2 от договор за наем от 30.05.2014г., сключен между „Венчелоти” ЕООД, като наемател, и „Хотел Интернационал” АД, като наемодател; иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. второ от ЗЗД за сумата от 511,29 евро – предявен частичен иск в заявен пълен размер от 10 500 евро, за обезщетение за вреди от неизпълнено задължение на „Хотел Интернационал” АД, като наемодател, за осигуряване ползването на наетия имот по договор за наем от 30.05.2014г., за периода от 04.03.2015г. до 27.03.2015г. и иск с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва върху предявените главници за периода от 25.04.2016г. до окончателното им изплащане, като на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Венчелоти” ЕООД е осъдено да заплати на „Хотел Интернационал” АД деловодни разноски в размер на сумата от 8190 лева.
Касаторът атакува решението като незаконосъобразно и необосновано. Иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „Хотел Интернационал” АД, в писмен отговор поддържа, че отсъстват основания за допускане на решението до касация и оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените в настоящото производство разноски в размер на 4800 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на първата инстанция въззивният състав е приел следното: Не се спори по делото, че с договор за наем от 30.05.2014г. ответното дружество, „Хотел Интернационал” АД, е предоставило за възмездно ползване на „Венчелоти” ЕООД за срок от пет години търговски площи за търговски обект – нощен бар към „Интернационал Х. К. и Т. С.”, намиращ се в [населено място], к-с „Златни пясъци”, срещу заплащане на месечна наемна цена от 5 000 евро с ДДС, платима до пето число на следващия месец. С клауза на чл.7.11 страните са постигнали съгласие, че всички работи на наемателя по цялостното завършване на обекта, включително интериор, обзавеждане и оборудване, са за негова сметка. Предвидено е също, че всички налични в обекта движими и недвижими подобрения, поправки и допълнения, обзавеждане и оборудване, осигурени от наемателя в обекта преди и по време на наемния договор, остават собственост на наемодателя след изтичането на срока на договора или след неговото предсрочно прекратяване срещу сумата от 50 000 евро, която ще бъде приспадната от наемната цена ежемесечно по 2 083,33 евро без ДДС за първите 24 месеца от наемния срок. В чл.11.1.3.1 страните са предвидили, че договорът може да бъде прекратен едностранно от наемодателя с или без писмено предизвестие с искане за незабавното освобождаване на обекта, без да се определя срок за изпълнение, в случаите на съществено нарушение на договора, извършено от наемателя. В чл. 10.3.3 страните са постигнали съгласие, че съществено нарушение на договора представлява всяко закъснение за плащане, което наемателят дължи на наемодателя, продължило повече от 15 дни, както и три закъснения в плащанията. В чл.11.2 от договора е предвидено, че извършените до момента на прекратяването му плащания не се възстановяват, освен в случаите на прекратяване по вина на наемодателя или в случаите на прекратяване с едностранно тримесечно предизвестие от наемодателя, при които наемодателят дължи на наемателя неустойка в размер, равен на направените разходи по довършените работи и оборудване на обекта, но не по-голяма сума от 100 000 евро без ДДС, намалена с вече заплатените суми по чл. 7.11.
Не се спори между страните, че на 1.10.2014г. обектът е бил предоставен за ползване на наемателя, който е следвало да заплаща ежемесечно наемната цена, намалена със сумата от 2 083,33 евро за първите две години от договора. От данните по делото е установено, че за периода от м.октомври 2014г. до м.февруари 2015г., наемателят „Венчелоти” ЕООД, не е заплащал договорената наемна цена в размера й, който след приспадане на договорената сума от 2 083,33 евро, възлиза на 2916,67 евро. Представени са доказателства за осъществено прихващане в размер на общо сумата от 12 500 евро, с ДДС, при което за този период е останал неизплатен остатък в размер на 12 500 евро с ДДС. Поради неплащането на наемната цена за петмесечния период от 01.10.2014г. до края на м. февруари 2015г., с нотариална покана от 6.03.2015г., връчена на наемателя на 16.03.2015г., наемодателят „Хотел Интернационал” АД е прекратил договора за наем, поради допуснато неизпълнение на договорните задължения на наемателя и е поискано незабавно освобождаване на наетия обект на основание т.11.5 и 11.6 от договора. Не се спори, че след изпращане на поканата, наемодателят е преустановил достъпа на наемателя до наетия обект. Представено е и предизвестие от „Венчелоти” ЕООД отправено с нотариална покана от 24.03.2015г. до наемодателя „Хотел Интернационал” АД, за прекратяване на договора, поради допуснато от наемодателя неизпълнение за задължението за осигуряване на ползването на наетия имот. Установено е също, че след сключването на договора за наем, е настъпила промяна на собственика на капитала на ищцовото дружество – наемател.
Софийски градски съд е сезиран с предявен от „Венчелоти” ЕООД срещу „Хотел Интернационал” АД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 150 000 лева, представляваща договорената в чл.11.2 от сключения между тях договор за наем от 30.05.2014г., неустойка за неизпълнение на задълженията на наемодателя. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав е споделил изводите на първостепенния съд, че първоначално отправеното от наемодателя на основание чл.11.1.3.1 едностранно изявление за прекратяване на договора, без да е предоставен подходящ срок за изпълнение, е породило правните си последици, тъй като към датата на изявлението на наемодателя, са налице допуснати от наемателя съществени нарушения по смисъла на чл. 10.3. от същия. Решаващият съд е заключил, че в разглеждания случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – наемодател по процесния договор, на основание чл.92, ал. 1 ЗЗД, не са налице, тъй като договорът между страните е прекратен не по вина на наемодателя. Аргументирал се е с безспорно установеното по делото, че наемодателят е изпълнил своите задължения – да предостави наетия обект и да осигури безпрепятственото му ползване, а наемателят не е изпълнил задължението си да заплаща наемната цена за процесния период от пет месеца, с оглед на което не е налице неизпълнение от страна на наемодателя на задължение по договора, което по смисъла на чл.10.3. от договора страните са определили като съществено. Същевременно, съставът на въззивния съд е счел, че от страна на ищцовото дружество – наемател е допуснато и друго съществено нарушение на договора, а именно нарушение на клаузата на чл. 3.2.7 от договора, предвиждаща, че всяка промяна в собствеността на капитала му, следва да е предхождана от предварително писмено съгласие на наемодателя, каквито доказателства не са ангажирани от ищеца.
Мотивиран от горното въззивният състав споделя и изводите на първостепенния съд за отхвърляне на претенцията по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за сумата от 511,29 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на наемодателя да осигури ползването на наетия имот за периода от 4.03.2015г. до 27.03.2015г. Посочено е, че доколкото наемателят е бил неизправна страна по договора, не е налице основание за претендиране на обезщетение за лишаването му от ползване, както за периода на действие на договора, така и след прекратяването му.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1.1/ Изправна страна по договор за наем ли е наемодател, който отнема наетото помещение от наемателя, след което му изпраща уведомление за едностранно разваляне на договора?; 1.2/ Изпратено писмо по електронна поща, към което е приложен и електронен документ, представляващ анекс за изменение на клаузи в сключен писмен договор, представлява ли писмено предложение за сключване на договор? С приемането на такова предложение, извършено чрез електронна поща, счита ли се, че е спазена писмената форма за изменение на договор, сключен в писмена форма?; 2.1/ Необходимо ли е, за да възникне потестативно право на страна по двустранен договор да го развали, поради неизпълнение на задълженията на насрещната страна по него, да е изправна?; 2.2/ Въпросът за изправността в тази ситуация, релевантен ли е?; 3.1/ Необходимо ли е страната, която упражнява право да развали едностранно един двустранен договор, да посочи в изявлението си основанието за това и по-точно, кое е неизпълнението, заради което тя упражнява това си право?; 3.2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страна по делото?; 4.1/ Налице ли е неизпълнение на задължение за предварително съгласуване на промяна в обстоятелствата, свързани със собствеността на едно търговско дружество, когато липсва изрично съставен документ за това, но всички действия по тази промяна са извършени от адвокат –довереник на страната по договора, която трябва да даде съгласие за това?; 4.2/ Може ли с конклудентни, последващи действия да се потвърди друго действие, за извършването на което страните са договорили предварително писмена форма за съгласуване?; 4.3/ Подписването на анекс към договор, представлява ли писмено приемане на определено обстоятелства, за настъпването на което страната, подписала анекса, е изисквала предварително писмено съгласуване?; 4.4/ Представлява ли отказ от право, неупражняването на потестативно право за едностранно разваляне на договор, поради неизпълнение на задължение на насрещната страна към момента, в който е възникнало или в определен, относително продължителен период, след неговото възникване, когато „провинилата се” страна е изпълнявала другите си задължения по договора и това изпълнение е приемано?” Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 303/07.10.2013 г. по гр.д. № 3715/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 345/16.09.2010 г. по гр.д. № 139/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 433/08.11.2011 г. по гр.д. № 1137/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 456/19.06.2013г. по гр.д. № 1294/2011г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 77/17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Формулираните от касатора въпроси не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на спора, с оглед следното: Въпрос 1.1, дали наемодателят е изправна страна, ако след изпращане на волеизявлението за прекратяване на договора, е отнел ползването на имота от наемателя, не обхваща извода на съда, че отнемането на ползването е само за няколко дни, произтичащ от конкретните клаузи на договора, определящи какво неизпълнение е съществено. Отговорът на въпрос 1.2 е предпоставен от възприемането на съдържащото се в него твърдение, че предложението за анекс е прието от ищеца, противно на мотивите на атакувания акт, в които се сочи, че електронните документи удостоверяват единствено обстоятелството, че между страните са се водили преговори за закупуване на част от обзавеждането от страна на наемодателя, но не обосновават извод за наличие на писмено изменение на клаузи от договора досежно дължимостта на наемната цена, доколкото са подписани едностранно от наемателя, без да е налице съвпадащо насрещно волеизявление на надлежен представител на наемодателя, обективирано чрез полагане на подпис под проекта за допълнително споразумение. Въпроси 2.1. и 2.2 не са от значение за спора, тъй като съдът е приел, че наемодателят – ищец е изправна страна по договора, а по отношение на волеизявлението за прекратяване на договора от страна на наемателя решаващият състав се е аргументирал и с това, че прекратяването на облигационната връзка вече е настъпило въз основа на волеизявлението на наемодателя, предхождащо волеизявлението на наемателя за разваляне на договора. Въпрос 3.1 не предпоставя допускането на решението до касация с оглед мотивите на съда, че едностранното прекратяване на договора от наемодателя с нотариалната покана е направено „поради неплащане на наемната цена за петмесечен период” „на основание чл.11.1.3.1” от договора. Въпрос 3.2 също не осъществява общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, предвид на това, че съдът е обсъдил доводи и възражения на страните, като евентуалната неправилна преценка на доказателствата и фактическите изводи, доколкото касаят правилността на решението, не могат да бъдат взети предвид в селективната фаза на касационното производство. Въпроси от 4.1 до 4.3 вкл. са свързани с допълнителния аргумент на въззивната инстанция за наличие на неизпълнение и на друго задължение, освен задължението за плащане на наемната цена, поради което тези въпроси сами по себе си не биха могли да доведат до промяна на изхода на спора, а от там и да обусловят касационният контрол. Последният въпрос 4.4 също не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, предвид обстоятелството, че изводът на въззивния съд се основава на конкретните клаузи на сключения между страните договор, вкл. на дефинирането в него на понятието „съществено неизпълнение” на задължение от страните и договаряне на последиците от това неизпълнение, като жалбоподателят не е поставил въпрос за тълкуването на клаузите на договора съобразно чл.20 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответната страна „Хотел Интернационал” АД следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на сумата от 4800 лева, заплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство от един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, В. касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2191 от 26.10.2017г. по в.т.д. № 1860 /2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „Венчелоти” ЕООД, ЕИК 201345994 , със седалище и адрес на управление – [населено място], район Надежда,[жк], Складова база № 1, да заплати на „Хотел Интернационал” АД, ЕИК 175072185, със седалище и адрес на управление – [населено място], район „С.”, [улица], ет. 9, Бизнес ценътр „София 1”, сумата от 4800 лева, разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.