О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 31.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното К. Недкова ч. т. д. N 625 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Делийска и Г. М. Делийски против имащата характер на определение част от решение № 265/17.10.2017г. по в.т.д. № 158/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважена частна жалба на „Юробанк България” АД за изменение на решението в частта му за разноските и като са присъдени в полза на банката направени разноски в заповедното производство в размер на 15 414,26 лева.
В жалбата се излага становище, че в ищецът е следвало да заяви и в производството по чл.422 ГПК искането си за присъждане на разноски за заповедното производство, а не да вменява това задължение на решаващия съд. Намират, че неправилно въззивният състав е допуснал сливане на заповедното производство с исковото по предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК чрез приравняване на процесуални действия, извършени по тях – направеното искане за присъждане на разноски в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се счита за извършено в исковото производство.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Юробанк България” АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови отменително – уважителното си определение, решаващият състав се е позовал на ТР № 4/18.06.2014г. тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените указания в цитираното тълкувателно решение, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В мотивите на т. 12 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. Доколкото производството по установителния иск представлява продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се произнесе по него.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, като значими за изхода на спора, обосновали правните изводи на съда, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „При обезсилване на изпълнителния лист и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение в заповедното производство, трябва ли, следвайки принципа на диспозитивното начало в процеса, ищецът да ангажира своевременно своето искане за присъждане на разноски в исковото такова по предявения установителен иск?; В хипотеза на обезсилване на изпълнителния лист и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение в заповедното производство допустимо ли е приравняване на процесуални действия, извършени по тях – в смисъл действия, извършени в заповедното производство, като това да се иска присъждане на разноски, да се счита за извършено в исковото производство?”
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По поставените правни въпроси липсва произнасяне от въззивния съд, поради което същите не отговарят на общия критерии за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е обвързал разпределянето на отговорността за разноските за заповедното производство в решението, постановено по реда на чл.422 ГПК, с обезсилването на изпълнителния лист и отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, а от изхода на спора в исковото производство и функционалната му свързаност със заповедното производство.
Същевременно, дори и да се приеме, че поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са от значение за спора, отговорът на същите пряко се извежда от т. 12 на ТР № 4/18.06.2014г. тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл.130 ГПК е задължително за съдилищата, вкл. и за настоящия състав. Даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение е изцяло съобразено от Апелативен съд – Пловдив. В мотивната част по т.12 от тълкувателното решение е указано, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С оглед на това, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство. Недопустимо е единствено ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението, какъвто не е настоящият случай. Нещо повече, при подадено възражение по чл.414, ал.2 ГПК и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като решаващият състав се е произнесъл изцяло в съответствие с цитираното тълкувателно решение. Неспазването на същото от състав на окръжен съд чрез позоваване на друго тълкувателно решение, което не урежда хипотезата, предмет на спора – произнасяне с решението, постановеното в производството по чл.422 ГПК, за разноски, присъдени със заповедта за изпълнение в заповедното производство, не обуславя наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на имащата характер на определение част от решение № 265/17.10.2017г. по в.т.д. № 158/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважена частна жалба на „Юробанк България” АД за изменение на решението в частта му за разноските и са присъдени в полза на банката направени разноски в заповедното производство в размер на 15 414,26 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.