4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 03.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 874 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на ответницата по делото И. К. Д. срещу постановените по в.т.д. № 348 / 2018г. на Апелативен съд – Пловдив решение № 316 от 19.11.2018г. и последващо решение №13 от 08.01.2019г. по реда на чл.247 ГПК., с които е потвърдено решение № 95 от 20.02.2018г. по т.д. № 611/2016г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната осъдителна част, с която касаторката е осъдена да заплати солидарно с „Фамили Д.” ООД, „Фамили Д. 1” ООД, „Ей Ем Д.” ООД и Д. Н. Д. на ”Ками 83” ЕООД следните суми: 1/ 18 458 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2016г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща остатък от дължима главница по сключен на 12.01.2009г. договор за банков кредит № 66180 и анекси към него, между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Фамили Д.” ООД като кредитополучател, по който съдлъжници са„Фамили Д. 1” ООД, „Ей Ем Д.” ООД, Д. Н. Д. и И. К. Д., задълженията по който договор за банков кредит са цедирани от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД на ”Ками 83” ЕООД със сключен между тях на 20.08.2013 г. договор за цесия; 2/ сумата от 78,45 евро – редовна лихва за периода 03.08.2013г. – 19.08.2013г. по същия договор за банков кредит, цедирана на „Ками 83” ЕООД с договора за цесия; 3/ сумата от 8392,16 лева, представляваща законната лихва за забавено плащане на главницата от 18 458 евро за периода от 06.06.2014г. – 14.09.2016г. вкл., както и сумата 8328,39 лева – съдебни разноски за двете инстанции.
Касаторката атакува решенията като неправилни и постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че процесният договор за цесия е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като управител и едноличен собственик на ищцовото дружество е жената, която живее на съпружески начала с бившия й съпруг, който е причината длъжникът „Фамили Д.” ООД да не плаща задълженията си по договора за кредит, целейки да я направи длъжник и по този начин да изнесе семейното им жилище на публична продан. Претендира направените по делото разноски за трите инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец делото, ”Ками 83” ЕООД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът е приел за установено, че ищецът ”Ками 83” ЕООД се легитимира като титуляр на процесните вземания с договор за цесия от 20.08.2013г., с който „Райфайзенбанк (България)” ЕАД прехвърля на ”Ками 83” ЕООД сумата от 18 536.45 евро, от които 18 458 евро – главница и 78.45 евро – редовна лихва за периода 03.08.2013 г. – 19.08.2013, представляващи към датата на сключване на договора неизискуеми вземания на банката към „Фамили Д.” ООД по сключен договор за банков кредит № 66180/12.01.2009 г., ведно със седем броя анекси към него, между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя „Фамили Д.” ООД и съдлъжници „Фамили Д.” ООД, „Фамили Д. 1” ООД, „Ей Ем Д.” ООД, Д. Н. Д. и И. К. Д.. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя „Фамили Д.” ООД банков кредит в размер на 80 000 евро, който е бил усвоен изцяло, като с част него е рефинансиран съществуващ револвиращ кредит, отпуснат от банката на същото дружество по договор от 28.02.2006г., а остатъкът е бил предназначен за оборотни средства на дружеството – кредитополучател. Първоначално срокът за погасяване на кредита е уговорен до 15.12.2011г., но със следващи анекси срокът е променян, като с последния анекс № 7/05.07.2011г. крайният срок за погасяване на кредита е продължен до 05.06.2014г. Освен това, с анексите, след установяване от страните на непогасения остатък от кредита, са били предоговаряни и някои от условията, свързани с начина на погасяване на дължимия остатък, размера на погасителните вноски и пр.
За да се произнесе по иска, съдът е приел за неоснователни поддържаните от Д. възражения за нищожност на договора, поради липса на воля, противоречие с добрите нрави заради нееквивалентност на престациите, както и поради заобикаляне на закона. Пояснил е, че пасивната солидарната отговорност на И. Д. произтича от сключения между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя „Фамили Д.” ООД договор за банков кредит, по който Д. се е задължила солидарно с кредитополучателя и с други, свързани с нея лица, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит и последващите анекси към него – чл.8 от договора. Установено е, че както договорът, така и последващите седем броя анекси, са подписани лично от Д. в качеството й на съдлъжник, което е опровергало възраженията й за липса на съгласие във връзка с ангажирането на солидарната й отговорност по този договор, наред с главния длъжник и с останалите солидарни длъжници. Решаващият състав е намерил за неоснователно и твърдението й за „нееквивалентност на престациите“ във връзка с учредената за обезпечаване вземанията на банката, от ответницата Д. ипотека върху недвижим имот, представляващ към онзи момент нейна и на съпруга й Д. Д. съпружеска имуществена общност, тъй като учредяването на ипотека за обезпечаване на чужд дълг не представлява двустранна възмездна сделка. Намерил е и за несъстоятелни доводите за нищожност на договора за цесия, поради заобикаляне правилата на имуществената общност в режим на СИО, тъй като единият от съдружниците в дружествата – длъжници, Д. Д., е бивш съпруг на въззивницата, а понастоящем е във фактическо съжителство с едноличния собственик на ищеца – цесионер, ”Ками 83” ЕООД. Пояснил е, че предмет на цесията са парични вземания на банката – кредитор към юридическо лице – дружество, цесионерът също е търговско дружество, поради което не е налице връзка между това вземане и имуществените отношения, произтичащи от прекратената СИО на бившите съпрузи.
За да достигне до извода за изискуемост на процесните вземания, съдът е съобразил, че с последния анекс № 7/05.07.2011г. страните са установили, както размера на остатъка от задължението, така и вида, броя и размера на погасителните вноски, а също – и падежите на всяка от тях – чл.3 от анекса. Съответно е заключил, че страните и солидарните длъжници са били наясно, както с размера, така и с падежите на отделните вноски. Тъй като изискуемостта на остатъка от дълга /разпределен на отделени месечни вноски/ е била изрично и подробно уговорена с анекса, същата е настъпвала автоматично към определената за всяка вноска крайна дата за погасяването й. При наличието на посочените уговорки, след прехвърляне на вземането, за цесионера не възниква задължението на свой ред да кани длъжниците да изпълнят, той като вземането преминава върху него такова, каквото цедентът го е притежавал. Съдът е приел, че единственото изискване в случая е цедентът да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне и по отношение на И. Д. това е извършено, като същата е получила лично съобщението на 29.08.2013г. Съдът е намерил възражението за липса на изявление на банката до длъжниците за превръщане на кредита в предсрочно изискуем за неотносимо към спорното правоотношение, тъй като ищецът не основава вземането си на настъпила предсрочна изискуемост. Също така е установил е, че към датата на подаване на заявленията по чл.417 ГПК и към датата на постъпване на исковата молба – 15.09.2016г. в съда, крайният срок за погасяване на кредита 05.06.2014г. е бил изтекъл, което означава, че изискуемостта на непогасените към тези дати вноски, вече е бил налице.
За да потвърди първостепенното решение, апелативният състав е намерил предявените обективно съединени осъдителни искове за доказани по основание и в установените съобразно приетото заключението на вещото лице размери. Кредитирал е приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че непогасените задължения по договора за банков кредит и анексите към него, към датата на прехвърляне на вземането – 20.08.2011г. и към крайната дата от срока на действие на договора – 05.06.2014г., възлизат на 18 458 евро – неизплатена главница и 78,45 евро – редовна лихва за периода 03.08.2013 г. – 19.08.2013г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, респ. да допусне поискани надлежно и недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, за установяване на твърденията и възраженията на страните?” Касаторката се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 222/27.03.2018г. по гр.д.№ 505/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 161/4.10.2016г. по т.д.№ 2220/2015г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 134/30.12.2013г. по т.д.№ 34/2013г. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Формулираните от касаторката процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивната инстанция не могат да обусловят допускането на касационното обжалване, тъй като съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Съдът изрично е посочил, че не е налице връзка между цедираното вземане и имуществените отношения, произтичащи от прекратената СИО на бившите съпрузи, поради което не е допуснал събиране на доказателства относно последните, като неотносими за спора. Следва да има предвид, че длъжниците не са страна по договора за цесия и техните вътрешни отношения или отношенията на представител на цесионера с един от длъжниците не могат да обусловят нищожност на договора за цесия с оглед релативния характер на облигационните правоотношения.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 19.11.2018г. и решение №13 от 08.01.2019г. по в.т.д. № 348 / 2018г. на Апелативен съд –Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.