4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 07.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1342 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. И., [населено място], срещу решение № 222 от 23.01.2018г. по в.гр.д. № 3623/2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение № 2116/31.03.2017г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4130/2016г., са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК „Олимпик –клон България” КЧТ обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на горницата над сумата от 60000 лева до 80000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 21.07.2015г. по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва от ПТП.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира всички деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗК „Олимпик –клон България” КЧТ, в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След обсъждане заключението на СМЕ, решаващият съд е намерил за установено от фактическа страна, че ищецът Г. И. е претърпял вследствие процесното ПТП телесни увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и корема, счупване на дясна петна кост, счупване на втора, трета и четвърта ходилни кости – дясно ходило. Според вещо лице е настъпило усложнение, изразяващо се във възпаление на дясна петна кост (остеит), с некроза на оперативната рана, супурацио (нагнояване на раната в областта на трети пръст на дясното ходило и около Киршнеровите игли). Установено е, че на ищеца е проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия, проведени са изследвания, установена е контузия на граден кош и корем с малък излив в дясна гръдна половина и малко количество СПТ под и около черния дроб. На ищеца са извършени пет хирургически интервенции: кръвно наместване на фрактурата на петата с метална фиксация с плака; кръвна репозиция и фиксация с киршнерови игли на счупените пръсти на десния крак; оперативно отстраняване на некротирали тъкани от раната на петата и кюртаж на петната кост; оперативно отстраняване на киршнеровите игли на счупените пръсти на десния крак и оперативно отстраняване на металната плака от дясната пета. Посочено е, че общо възстановителният период е продължил 1 година и 3 месеца, като през това време ищецът е търпял болки и страдания, с най-интензивен характер непосредствено след травмата и петте операции и при извършената рехабилитация. Пострадалият продължителен период се е нуждаел от чужда помощ, като за около 8 месеца се е предвижвал с патерици, с начално щадящо натоварване 4 месеца. Вещото лице е установило наличие на артрозни промени на 1-3 метатарзофалангеални стави вдясно, остеосклеротични промени на дясна петна кост и наличие оток на десен глезен и ходило. При личния преглед на ищеца лекарят е установил, че той се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но е установил ограничена подвижност при повдигане и сгъване на дясното ходило.
Съдът е кредитирал, поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че констатираното усложнение, настъпило при ищеца непосредствено след проведената оперативна интервенция, е възможно да се дължи на възпалителен процес по хода на иглите, ако пациентът ги намокри при къпане.
При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид свидетелските показания, дадени от св. В. П. И. – съпруга на ищеца, според които след инцидента го видяла в спешното отделение на болницата в Бургас и той бил в ужасно състояние – целият в рани, синини и отоци. Сочи, че по време на домашното лечение съпругът й имал нужда от чужда помощ, бил на подлога, не можел да става, през цялото време бил обгрижван от близките си. Същата е поддържала, че преди инцидента ищецът бил здрав, играел футбол, работел като шофьор в туристическа агенция, а след ПТП се нарушило спокойствието му, психическото му състояние и здравето. Според свидетелката, ищецът сега не може да работи повече от 4 часа, защото кракът му все още е отекъл.
С оглед на горната фактическа обстановка, въззивната инстанция e приела размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 60 000 лева.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящ изхода на спора материалноправният въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на допълнителната предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитира се следната съдебна практика: решение № 199/30.11.2016 г. по т.д. № 2432/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 226/08.12.2016 г. по т.д. № 2940/2015 г. на І т.о. на ВКС, решение № 151/02.11.2016 г. по т.д. № 2629/2015 г. на І т.о. на ВКС, решение № 171/18.11.2016 г. по т.д. № 2811/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 84/15.08.2016 г. по т.д. № 1308/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 36/09.03.2016 г. по т.д. № 507/2015 г. на І т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на І т.о. на ВКС. Касаторът основава искането си за допускане на решението до касация и с наличието на очевидна неправилност на атакувания акт по чл.280, ал.2 , пр. последно ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищците неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС №4/23.12.1968г. както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищцата морални болки и страдания.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящият случай. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 23.01.2018г. по в.гр.д. № 3623/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. И. И., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗК „Олимпик –клон България” КЧТ, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.