1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 02.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 467 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] /въззивник във въззивното производство/ срещу определение № 673 от 13.11.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 2 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 6026/17.10.2017г. /„искане”/, депозирана от [фирма] по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 183/30.08.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не е съобразил, че с определение № 348/15.06.2017г. е насрочил открито съдебно заседание за 27.09.2017г., а се е произнесъл с решение на 30.08.2017г., т. е. преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, като по този начин е лишил от възможност въззивника да изрази становището си относно размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от въззиваемия.
Ответникът по частната жалба ЗК „Калето” /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. Д. оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната неоснователност и правилност на определението на Варненски апелативен съд. Поддържа становище, че въззивният съд с разпореждане от 21.06.2017г. е пренасрочил откритото съдебно заседание за 16.08.2017г. от 14.00 часа, за когато страните са надлежно уведомени. Моли частната жалба да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предоставения от въззивната инстанция срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
С решение № 183/30.08.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 2 състав е потвърдено решение № 43/15.03.2017г. по т. дело № 100/2014г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия и [фирма] е осъдено да заплати на ЗК „Калето“ /в ликвидация/, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 3 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен искът, предявен от [фирма] срещу Земеделска кооперация „Калето“ /в ликвидация/ за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на неплатежоспособност на кооперацията и [фирма] е осъдено да заплати на Земеделска кооперация „Калето“ /в ликвидация/ сумата в размер 3 800 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата 350 лв. – съдебно-деловодни разноски.
За да остави без уважение молба вх. № 6026/17.10.2017г. /„искане”/, депозирана от [фирма] по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 183/30.08.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. в частта за разноските, въззивният съд е приел, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено до приключване на устните състезания във възизвната инстанция.
Определението на Апелативен съд Варна е правилно.
Доводът на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразяване от въззивният съд, че с определение № 348/15.06.2017г. е насрочил открито съдебно заседание за 27.09.2017г., а се е произнесъл с решение на 30.08.2017г., т. е. преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, като по този начин е лишил от възможност въззивника да изрази становището си относно размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от въззиваемия, е неоснователен. Действително с посоченото определение въззивната инстанция е насрочила производството в открито съдебно заседание на 27.09.2017г., но впоследствие с разпореждане № 1132 от 21.06.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд Варна с оглед разпоредбите на ЗСВ делото е пренасрочено за открито съдебно заседание на 16.08.2017г. от 14.00 ч. След изпращане на първите призовки за открито съдебно заседание, насрочено за 27.09.2017г. въззивната инстанция е изпратила до страните призовки съгласно посоченото разпореждане, в които изрично е посочила, че откритото съдебно заседание е пренасрочено за 16.08.2017г. от 14.00 ч. Призовката е връчена на [фирма] чрез управителя Е. Н. лично на 04.07.2017г. Откритото съдебно заседание е проведено на 16.08.2017г. от 14.15 ч., но в заседанието не се е явил представител на въззивника [фирма]. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия до приключване на устните състезания.
Въз основа на изложените фактически констатации от правна страна се налага изводът, че съдебният състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и въззивникът /настоящият частен жалбоподател/ не е лишен от възможност да изрази становището си относно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия. Определението на Варненски апелативен съд е правилно, съобразено с разпоредбите на чл. 78, ал. 5 и чл. 248, ал. 1 ГПК и трайноустановената практика на ВКС – Определение № 13/17.01.2013г. по ч. гр. д. № 1161/2012г.на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 283/12.12.2012г. по т. д. № 1110/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 404/12.06.2013г. по т. д. № 492/2012г. на ВКС, ТК, Определение № 22/27. 01.2012г. по т. д. № 682/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 205/19.03.2014г. по ч. т. д. № 723/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 36/26.01.2015г. по ч. гр. д. № 5936/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други.
Недопустимо е искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото да се прави след постановяване на съдебното решение – по реда и в срока по чл. 248 ГПК, когато страната има възможност да го направи най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В настоящия случай въззивникът /настоящият частен жалбоподател/ е разполагал с възможност да направи възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение до края на откритото съдебно заседание на 16.08.2017г. във въззивното производство, за което е бил редовно призован. Следователно основаното на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от Варненски апелативен съд.
Въз основа на изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] трябва да бъде осъдено да заплати на ЗК „Калето“ /в ликвидация/ сумата в размер 150 лв. – направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение /лист 11 на ч. т. дело № 467/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 673 от 13.11.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на ЗК „Калето“ /в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/ – направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.