4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София, 29.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2294 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу определение № 280 от 04.07.2017г. по ч.т.д. № 232/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 310 от 14.03.2017г. по т.д. № 273/2016г. на Старозагорски окръжен съд в частта, в която е оставено без уважение искането на ДФ „Земеделие“ за присъждане на съдебни разноски на ответника в размер на 54 454,23 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на чл.78, ал.4 ГПК. Излага съображения, че в настоящия случай редът, по който е образувано делото, а именно гражданскоправният ред за разглеждането му, е приключил и след влизане в сила на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и изпращането му на административния съд гражданскоправното производство се счита приключило. Счита, че фикцията на чл.118, ал.2 ГПК се отнася само до защитата на правата на лицето, сезирало ненадлежен съд и на основание на нея следва да се счита, че производството пред ненадлежния съд е прекратено. С оглед на това поддържа, че съдът е следвало на основание чл.81 ГПК да се произнесе по направените разноски, независимо че за ищеца съществува друг ред за защита на правата му. Излага и съображения, че договореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение е съобразено с гражданскоправния характер на производството, докато възнаграждението за защита пред компетентния административен съд би било в по-нисък размер. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона :
1. Следва ли да се счита, че са налице условията на чл.78, ал.4 ГПК и ответникът има право да му бъдат присъдени сторените разноски, след като производството по делото е прекратено пред гражданския съд и делото се изпраща по подсъдност на административен съд?
2. Следва ли административен съд да се произнася по разноските, сторени пред първоинстанционния граждански съд?
3. В случай, че административният съд се произнася по разноските, сторени пред гражданския съд, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, административният съд обвързан ли е от предвидените възнаграждения по чл.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като делото е заведено пред граждански съд, преди да бъде изпратено по подсъдност пред административния съд?
Ответникът [община] оспорва частната касационна жалба с възражения за липса на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че частният жалбоподател не е обосновал нито основната, нито допълнителната предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че поставените втори и трети въпроси нямат никакво отношение към правилното произнасяне по частната жалба. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба поради това, че делото не е приключило, а е прекратено единствено образуваното пред окръжния съд производство поради констатирана липса на компетентност и е изпратено за разглеждане от компетентен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че не е налице същинско прекратяване на делото, а първоинстанционният съд е приел на основание чл.118, ал.2 ГПК, че спорът не му е подсъден и поради това е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на компетентния административен съд. Приел е, че в този случай делото се смята за висящо пред компетентния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, както и че компетентният съд следва да се произнесе по искането за присъждане на съдебни разноски с оглед резултата от делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до наличието на основание за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на производството от гражданския съд и изпращане на делото за разглеждане от компетентния административен съд. Тази въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили изхода на спора, но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Частният жалбоподател само формално се е позовал на посоченото основание, без да изложи конкретни доводи за обосноваването му. От друга страна, в настоящия случай не е налице неяснота на относимите разпоредби на чл. 118, ал.2 ГПК, чл.78, ал.4 и чл.81 ГПК. По прилагането им е формирана трайноустановена съдебна практика, предвиждаща, че разноски се присъждат при разрешаване на правния спор пред съответната инстанция и при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК, като прекратяване по смисъла на чл.78, ал.4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба, но не и при запазване висящността на предявения спор в хипотезата на изпращането му на компетентния съд.
Третият процесуалноправен въпрос е неотносим с оглед мотивите на обжалваното определение, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото. Поради това този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280 от 04.07.2017г. по ч.т.д. № 232/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: