О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 10.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
катоизслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2922 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ВАЛМЕНТ“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 1885 от 10.06.2019г. по т.д. № 937/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, направено с молба вх. № 11010/03.06.2019г.
Частният жалбоподател обжалва изцяло определението на въззивния съд и моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът „Смартпартнерс – БГ“ ЕООД /н/ не представя отговор на частната жалба.
Синдикът на „Смартпартнерс – БГ“ ЕООД /н/ не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането на „Валмент“ ЕООД за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 15 лева по подадената от дружеството частна жалба срещу отказа на съда да му предостави правна помощ за процесуално представителство, е неоснователно. Позовал се е на чл.83, ал.2 ГПК, който предвижда процесуална възможност за освобождаване от такси и разноски за производството само по отношение на физически лица, каквото дружеството – молител не е.
Съгласно формираната трайна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, IIт.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на С., обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
Следва да се посочи, че в молбата си дружеството е изложило твърдения за липса на средства за заплащане на държавна такса, но не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, като във връзка с искането за предоставяне на правна помощ е посочил единствено, че е в затруднено състояние в момента и има запор от ТП на НАП в размер на 280 185 от 05.06.2015г. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Валмент“ ЕООД срещу решение № 1177 от 20.06.2017г. по т.д. № 9459/2012г. на СГС, ТО, VI-6 състав, с което на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ вр. § 15 ПЗРЗИДТЗ, обн. ДВ, бр.20/2013г. са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по искове, предявени от синдика на „Смартпартнерс – БГ“ ЕООД /н/, извършени продажби от несъстоятелния длъжник, обективирани в посочените нотариални актове, с които в полза на „Валмент“ ЕООД е прехвърлено правото на собственост върху описани в решението недвижими имоти, и на основание чл.108 ЗС „Валмент“ ЕООД е осъдено да върне владението на имотите на „Смартпартнерс – БГ“ ЕООД /н/. С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по частната жалба – 15 лева, от която молителят иска да бъде освободен, както и правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, чийто едноличен собственик е друго търговско дружество, по отношение на което не са изложени твърдения за финансова затрудненост, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1885 от 10.06.2019г. по т.д. № 937/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: