6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 19.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2379 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИНВЕСТБАНК” АД срещу решение № 1238 от 18.05.2018г. по т.д. № 1251/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което след отмяна на решение от 23.10.2017г. по гр.д .№ 12849/2015г. на СГС, ГО, І-15 състав е отхвърлен предявеният от касатора против Сдружение „Български футболен съюз” иск по чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лева, съставляваща част от цялото вземане в размер на 299 000 лева, произтичащо от договор от 10.07.2014г., сключен между ПФК „ЦСКА” и Сдружение „Български футболен съюз”, уреждащ условията и реда за заплащане на процент от постъпленията от предоставени телевизионни и рекламни права за футболни срещи от „А“ футболна група, турнира за Купата и Суперкупата на България за сезон 2014-2015г., както и въз основа на договор за цесия от 19.11.2014г.
Касаторът поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е съобразил, че правните последици на договора за цесия настъпват още от сключването му и от този момент той се счита изпълнен, като уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав, пораждащ действие между страните по договора за цесия предвид обстоятелството, че цедираното право преминава върху цесионера със сключване на цесионния договор. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че неизпълнението на договорно задължение по договора за цесия следва да бъде отнесено единствено между страните по този договор, т.к. това би породило потестативното право в полза на изправната страна да прекрати възникналата облигационна връзка, но това право не може да бъде упражнено от трети лица. Сочи, че поради това е правно недопустимо длъжник по прехвърлено вземане да се позовава на факта, че договорът за цесия е бил прекратен на което и да е основание. Счита за процесуално недопустими възраженията на длъжника относно заплащането на цената на договора за цесия, тъй като не е страна по него и същият не го уврежда. Излага твърдение, че мотивите на въззивния съд не съответстват на установените по делото фактически положения и на приложими в процесния случай правни норми, което е довело до необоснованост на решението. Поддържа, че в негова тежест не е възлагано да ангажира доказателства за заплащането на цената по цесионния договор. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Считат ли се за възникнали правата и задълженията по договор за цесия с постигането на съгласие между страните, респ. с подписването на същия? Счита, че въпросът е решен в противоречие с решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.
2. Въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
2.1. Допустимо ли е длъжникът по цедирано вземане да противопостави на цесионера възражение за неплатена цена по цесионния договор?
2.2. Освобождава ли се от отговорност длъжникът по прехвърлено с договор за цесия вземане, комуто е съобщено прехвърлянето на вземането, но цената по договора за цесия не е платена изцяло или частично?
2.3. Неплащането на цената по договор за цесия води ли до неговата нищожност или до друга форма на недействителност?
Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като твърди, че въззивното решение е и очевидно неправилно.
Ответникът Сдружение „Български футболен съюз”, представляван от адв. Е. Е., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал ясно и точно материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а посоченото в изложението решение разглежда ефекта на валидния договор за цесия, докато в обжалваното решение е разгледан въпросът дали процесният договор за цесия е валиден или не поради изрично предвиденото в него изрично прекратително условие. Счита още, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касатора въпроси. Оспорва и довода за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане за разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с договор от 19.11.2014г. между ПФК „ЦСКА” АД – цедент и „Инвестбанк” АД – цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера изцяло и възмездно вземането си в размер на не по-малко от 400 000 лева към Сдружение „БФС” – длъжник, произтичащо от договор от 10.07.2014г. за предоставяне на процент от постъпленията от предоставени телевизионни и рекламни права за футболни срещи от „А“ футболна група, турнира за Купата и Суперкупата на България за сезон 2014-2015г. срещу задължението на цесионера да заплати уговорената по договора цена в размер на 350 000 лева, която цесионерът се задължава да заплати на цедента в срок от 2 дни от получаване на прието от длъжника по цедираното вземане уведомление за цесията. Посочил е, че страните са предвидили в случай, че цесионерът не заплати цената в определения срок договорът за цесия да се счита за прекратен, без за това да е необходимо изрично волеизявление на която и да е от тях.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на цесията поради липса на предмет, тъй като има за предмет бъдещи вземания /чийто падеж и изискуемост настъпват напред във времето спрямо датата на сключване на договора/. Счел е, че естеството на прехвърлените вземания налага извод, че те са определяеми по основание и размер и че съществуването им е предопределено от сбъдването на едно условие напред във времето, а освен това към датата на извършване на цесията вземането за първия транш по чл.3, ал.1, т.1 от договора от 10.07.2014г. е било с уговорен падеж към длъжника БФС на дата, предхождаща цесията и следователно сделката няма за предмет бъдещи вземания.
Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на релевираното от ответника възражение за липса на материалноправна легитимация у ищеца по предявения иск, тъй като не установява качеството си на кредитор на прехвърленото вземане. Посочил е, че въвеждането на такова насрещно твърдение по предявения иск за реално изпълнение дава основание за разглеждането на въпроса налице ли е валиден цесионен договор, който да е породил права и задължения по делото. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл.2, ал.4 от договора за цесия и при липсата на данни за платена цена по съглашението в срока по чл.2, ал.2 /а и изобщо/ се налага извод, че той не е породил правно действие в отношенията между страните. Счел е, че с факта на неизпълнение на задължението за плащане на цената по цесията се е осъществило предвидено от съдържанието й основание за препятстване настъпването на целените й правни последици и поради това права и задължения за страните по договора за цесия не са възникнали.
За пълнота въззивния съд е отбелязал, че липсата на обвързаност за страните по договора за цесия се установява и от заключението на ССЕ, тъй като ответното сдружение в изпълнение на задължението си по чл.3, ал.5 от договора от 10.07.2014г. е погасявало – от името и за сметка на футболния клуб ЦСКА всички негови задължения към трети страни /фиска, ФИФА, БФС и др./, включително и чрез прихващане с вземанията на клуба от разпределени му суми от постъпленията от телевизионни и рекламни права по цитирания договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на първия поставен въпрос не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с посоченото от касатора решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Изводът на въззивния съд, че права и задължения по процесния договор за цесия не са възникнали, е обоснован с осъществяването на предвидено в договора основание, препятстващо настъпването на целените й правни последици. Следователно даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от съдържащите се в договора за цесия специфични уговорки, а не от произнасяне в противоречие с посоченото от касатора решение.
Останалите три материалноправни въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд, за да достигне до крайния си извод за неоснователност на предявения иск, е обсъдил направеното от ответника възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, тъй като няма качеството на кредитор на ответника. При произнасянето си по това възражение въззивният съд е съобразил установените по делото факти и клаузата на чл.2, ал.4 от договора за цесия, според който в случай на неплащане от цесионера на цената изцяло и в определения срок договорът се прекратява, без за това да е необходимо изрично волеизявление на която и да е било от страните и кредитор на вземането остава цедентът. С оглед на това е приел, че е настъпило предвиденото в договора за цесия условие и за страните не са възникнали права и задължения по него. В този смисъл въззивният съд не се е произнасял по възражения на ответника за освобождаването му от отговорност поради неплатена цена по договора за цесия или за недействителност на договора. От друга страна не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая изводите на въззивния съд са обусловени от конкретните факти по делото – от съдържанието на клаузата на чл.2, ал.4 от договора за цесия и нейното тълкуване, поради което произнасянето по поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1238 от 18.05.2018г. по т.д. № 1251/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: