2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 28.02.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 408 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Хил Сити” АД /н/ против определение № 770 от 17.12.2018г. по ч.в.т.д. № 692 / 2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по частната жалба на дружеството срещу определение № 528 / 12.10.2018г. по т.д. № 123 / 2018г. на Окръжен съд – Добрич, с което съдът по несъстоятелността е отменил свое определение № 452 от 17.09.2018г. за свикване на събрание на кредиторите на „Хил Сити” АД /н/.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно, тъй като отмяната от съда по несъстоятелността на определение за свикване на събрание на кредиторите не може да се приравни на отказ да се свика такова.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави частната жалба без разглеждане, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като определението на съда по несъстоятелността, с което се отменя определение по чл.674 ТЗ за свикване на събрание на кредиторите се приравнява като хипотеза на отказ на съда по несъстоятелността да свика събрание на кредиторите, поради което с оглед даденото разрешение в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/ 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК, определението е необжалваемо.
Определението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че определението на съда по несъстоятелността, с което се отменя определение по чл.674 ТЗ за свикване на събрание на кредиторите по съществото си представлява отказ на съда по несъстоятелността за свикване на събрание на кредиторите, тъй като правният резултат и в двете хипотези е един и същ – събранието на кредиторите не се счита свикано, независимо дали това е вследствие на начален отказ на съда по несъстоятелността да го свика или на последващ такъв, материализиран в отмяна от съда на акта му за свикване на събранието.
С оглед изложеното и разрешението в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/ 03.12.2018г. по тълк.д. № 1 / 2017г. на ОСТК, че отказът да се свика събрание на кредиторите е необжалваем, в съответствие с която е постановен атакуваният акт на апелативния съд, последният следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 770 от 17.12.2018г. по ч.в.т.д. № 692 / 2018г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.