О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 28.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2422 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. П., представлявана от адв. Е. П., срещу определение № 2757 от 12.08.2019г. по в.гр.д. № 1136/2019г. на САС, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.
Частната жалбоподателка твърди, че чл.78 ГПК изрично и императивно определя начина, по който се присъждат направените в съдебното производство от страните разноски, поради което неправилно въззивния съд не се е съобразил с уважените и отхвърлени части от иска и не е определил пропорционално и компенсаторно, съобразно тях, размера на дължимите разноски за въззивното производство. Поддържа, че отхвърлянето на жалбите на страните предпоставя извод, че не следва да им се присъждат разноски за заплатените държавни такси за обжалване, но са налице предпоставките за присъждане в полза на ищцата в първоинстанционното производство на разноски за адвокатско възнаграждение, като обжалваемият интерес за всяка от страните се формира от размера на претенцията, в защита на която е подадена собствената й въззивна жалба, и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, срещу която страната се е защитавала. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в определение № 312 от 14.05.2019г. по ч.т.д. № 970/2019г.. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция съразмерно с частта, за която въззивната жалба на насрещната страна се явява неоснователна.
Ответникът „ЗД Б. И.“ АД не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с постановеното по делото въззивно решение и двете жалби на насрещните страни не са уважени, като е потвърдено първоинстанционното решение. Поради това е счел, че така резултатът не е в полза на никоя от двете страни. Посочил е, че в представения договор за правна защита и съдействие не е направено разграничение за това каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение е за защита по жалбата на застрахователя и каква – за защита по подадената от молителката въззивна жалба. Поради това е потвърдил извода си, че при неоснователност на двете жалби разходите за страните трябва да останат в тяхна тежест.
Обжалваното определение е неправилно.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата А. П. срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата на 40 000 лева до 80 000 лева, и по въззивна жалба на ответника ЗД „Б. И.“ АД срещу първонстанционното решение в частта, в която искът е уважен за разликата над 10 000 лева до 40 000 лева. С постановеното въззивно решение първоинстанционното решение е потвърдено изцяло в обжалвана му част.
Съгласно чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК страната има право на разноски, когато изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, е в нейна полза изцяло или частично. В настоящия случай предмет на разглеждане във въззивното производство, определен от подадените две въззивни жалби, е спорът по предявения иск за разликата над 10 000 лева до 80 000 лева. С въззивното решение са счетени за неоснователни и двете въззивни жалби на насрещните страни и първоинстанционното решение е потвърдено. Поради това следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, и следователно пропорционално на тази част следва да бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция.
Направените от ищцата разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на 3156 лева с ДДС, като това възнаграждение е уговорено за оказаната правна защита и съдействие във въззивното производство, т.е. за защита на страната в производството, чийто предмет е както подадената от страната въззивна жалба, така и подадената от насрещната страна въззивна жалба. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че на ищцата следва да се присъди част от заплатеното адвокатско възнаграждение пропорционално на частта от спорното право, предмет на отхвърлената въззивната жалба на насрещната страна, възлизащ на 30 000 лева, и общия обжалван във въззивното производство интерес, възлизащ на 70 000 лева. Следователно на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 1 352,57 лева /3 156 лева х 30 000 лева /70 000 лева/.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно. Уговореното и заплатено от ищцата възнаграждение в размер на 3156 лева с ДДС напълно съответства на минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което въззивното решение бъде изменено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата разноски за въззивната инстанция в размер на 1 352,57 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2757 от 12.08.2019г. по в.гр.д. № 1136/2019г. на САС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1257 от 28.05.2019г. по в.гр.д. № 1136/2019г. на САС в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. Й. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. П., [улица] сумата 1 352,57 лева /хиляда триста петдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: