О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 11.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 514 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу разпореждане № 425 от 20.12.2018г. по т.д. № 793/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. С обжалваното разпореждане е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 379 от 19.11.2018г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото определение № 554 от 07.08.2018г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага съображения, че решението по делото е подлежало на касационно обжалване, както и че обжалваното разпореждане е постановено от състав на ВКС за първи път, поради което съгласно чл.274, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на касационния съд. Счита, че в този смисъл е и посоченото в ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в т.6 от ТР № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК. Поддържа, че за да се гарантира спазването на правото на справедлив съдебен процес по чл.6 КЗПЧОС, е необходимо постановеното от ВКС за първи път определение да може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС, за да се даде възможност, ако същото е неправилно или недопустимо, да бъде отменено, а противното би довело до нарушение на правото му по чл.1 от Протокол № 1 по КЗПЧОС. Излага и съображения за основателност на искането му по чл.248 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като му присъди направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 11 400 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик е констатирал, че е подадена частна жалба срещу постановено от състава на ВКС определение, с което е оставена без уважение молбата на „Ч. Разпределение България“ АД за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 554 от 07.08.2018г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по т.д. № 5235/2016г. на САС. Приел е, че определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване и по аргумент от чл.248, ал.3 ГПК определението, с което ВКС се е произнесъл по искане на страна в процеса за неговото изменение или допълване в частта за разноските, също е необжалваемо. Поради това съдията-докладчик е върнал подадената частна жалба.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението, постановено по искане за изменение или допълнение на решението в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай определението по чл.248, ал.1 ГПК е постановено по искане за допълване на определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, като на страната бъдат присъдени разноски за касационното производство. Определението на ВКС по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, поради което по аргумент от чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване и определението по искане за изменението или допълването му в частта за разноските. Обжалваемостта пред касационната инстанция на въззивното решение по същество на спора съобразно критериите на чл.280, ал.3 ГПК е без значение, тъй като в случая предмет на обжалване не е било определение по чл.248 ГПК за изменение или допълване на това решение в частта за разноските. Дадените в ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК задължителни разяснения са неотносими към разглеждания в настоящото частно производство процесуален въпрос и не обуславят различен извод.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за обжалваемост на определението по чл.248 ГПК, постановено от състава на ВКС, основани на чл.6 КЗПЧОС. При пропуск или допусната грешка от страна на състава на ВКС при произнасяне по искане за присъждане на разноски страната разполага с правото да поиска по реда на чл.248 ГПК изменение или допълване на постановения по касационната жалба съдебен акт в частта за разноските. Следователно в действащата уредба на ГПК е регламентирано правото на страната на достъп до съд по отношение на искането й за присъждане на направени съдебни разноски, а необжалваемостта на последния не може да се възприеме като накърняване на правото на справедлив процес.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 425 от 20.12.2018г. по т.д. № 793/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: