4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 12.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2609 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., гражданин на И., управител на [фирма] /н/, [населено място], срещу решение № 1432 / 21.06.2017г. по в.т.д. № 5411 / 2016г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1289 / 21.07.2016г. по т.д. № 7930 / 2015г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на дружеството на основание чл.748, ал.2 ТЗ за възстановяване в права на длъжника, изпаднал в несъстоятелност.
Касаторът счита за неправилно обжалваното решение, тъй като съставът не е съобразил с всеобщата икономическа криза от 2008г. и глобалната рецесия от 2008г. – 2012г. довела до невъзможност да бъдат осигурени оборотни средства за изпълнение на инвестиционните проекти, попречила на дружеството да изплати дължимите от него суми по сключените договори, което е го лишило от възможността да довърши започнатите проекти, да получи окончателните плащания и съответно да реализира печалба. Посочва, че въпросното обективно стечение на обстоятелствата по никакъв начин не е било обусловено от действия или бездействия на жалбоподателя в качеството му на представляващ дружеството. Намира за неправилни и едностранчиви констатациите на съда, че кризата е довела единствено до намаляване на стойността на строително-монтажните работи. Излага, че ипотечната и финансова криза е засегнала цялостно пазара на имотите, като е довела до неговото сриване и понижаване съответно, както на продажната цена на имотите, така и на покупателната способност, вследствие на което се е стигнало до пълна невъзможност да се реализира печалба и секторът е временно „парализиран”. Същевременно 90% от икономическата обвързаност на дружеството е с ирландски съконтрахенти, при които имотната криза е започнала още през 2007г. Поддържа, че изпадането в несъстоятелност на представляваното от касатора дружество не е по негова вина, не е плод на злоумишлени действия, безстопанственост или каквито и да било други укорими постъпки от страна на жалбоподателя, а обективно е обусловена от световната финансова криза и несъмнено попада в хипотезата на чл.748, ал.2 ТЗ.
Ответните страни по жалбата, С. Е. Ан Д., гражданка на Великобритания, П. А. Л., гражданин на И., Д. Т., гражданка на И., Д. Д. Х., гражданин на И., Р. А. С., гражданин на Великобритания, Б. Г. Я., гражданин на Н., Д. М., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., Д. Р. А., гражданин на Обединено К. Великобритания и Т., Конлет Н., Гражданин на И., Н. П. Е., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., Д. С. У., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., в подробен писмен отговор оспорват жалбата. Намира,т че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли молбата на настоящия касатор за възстановяване в права на длъжник, апелативният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е приел, че не се установява от събраните доказателства неблагоприятно изменение на стопанско-икономическите условия в Република България в областта, в която дружеството е осъществявало дейност, и причинната връзка, че тези промени са оказали неблагоприятното влияние на дейността на дружеството и водят до невъзможност за продължаване на търговската му дейност. Аргументирано е, че няма събрани по делото доказателства, които да установят влиянието на кризата върху търговските отношения на [фирма] /н/, което да обосновава извод, че не е налице лошо управление, а неблагоприятни условия за дружеството в Република България, където дружеството е регистрирано и осъществявало търговска дейност. Същевременно е посочено, че е в тежест на молителя е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, причинна връзка между неблагоприятно изменили се стопански условия и обявяването на търговеца в несъстоятелност, при което дори и търговецът да е добросъвестен, продължаването на търговската му дейност е било невъзможно.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, за които поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли в хипотезата на чл.748, ал.2 ТЗ молителят да проведе пълно главно доказване на причинната връзка между неблагоприятно изменилите се стопански условия и настъпилата несъстоятелност, при положение, че неблагоприятните стопански условия представляват световната финансова и ипотечна криза от 2007-2008г., чието отрицателно влияние във всички сфери на стопанския живот е безспорно доказано и известно на цялото общество? и 2/ Следва ли в хипотезата на чл.748, ал.2 ТЗ да се събират доказателства относно вината на молителя за изпадане на търговеца в несъстоятелност или неговото „лошо управление”, респективно недобросъвестност, се презюмират до доказване на противното?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК (реакция ДВ бр. 47 / 2009г.), като цитира и прилага решение № 1/04.01.2017г. по т.д. № 583/2007г. на Окръжен съд – Враца.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросите не покриват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Първият въпрос предпоставя възприемане на съдържащото се в него твърдение на касатора, че неблагоприятните стопански условия представляват световната финансова и ипотечна криза от 2007-2008г., чието отрицателно влияние във всички сфери на стопанския живот е безспорно доказано и известно на цялото общество, в каквато насока липсват мотиви на въззивната инстанция. Същата не е разглеждала финансовата и ипотечната криза като общоизвестен факт, който да не се нуждае от доказване. Вторият въпрос, не се обхваща от предмета на делото, предвид фактическия състав на чл.748, ал.2 ТЗ, изискващ възстановяването на правата да се извърши при условие, че несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия, с оглед което липсва произнасяне на въззивната инстанция относно вината на молителя.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (реакция ДВ бр. 47 / 2009г.). В представеното решение на Окръжен съд – Враца решаващият извод на съда за уважаване на молбата по чл.748, ал.2 ТЗ е обусловен от установените по делото конкретни факти, които са различни от фактите по настоящия спор. В приложеното решение е прието, че молителят не е бил управител на дружеството към момента на подаване на молбата за несъстоятелност и производството по несъстоятелност е открито в момент, в който управител е било друго лице, като е съобразено, че решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено по чл. 632, ал.1 ТЗ на 03.08.2007г. при начална дата на неплатежоспособност – 05.07.2007г.
Разпоредбата на чл.748, ал.2 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което липсва и селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (реакция ДВ бр. 47 / 2009г.). В решение № 977/31.01.2008г. по т.д. № 579/2007г. на ІІ т.о на ВКС е прието, че неблагоприятно изменилата се след регистрацията на търговеца стопанско-икономическа ситуация в страната, не се явява самостоятелно установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе си възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл.748, ал.2 ТЗ, а е необходимо същата да е обсловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на молителя е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване изискуемата от закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността търговецът, дори и да е добросъвестен, да продължи търговската си дейност.
С оглед на изложеното настоящият състав на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1432 / 21.06.2017г. по в.т.д. № 5411 / 2016г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.