О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
[населено място], 14.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Баева ч. т. д. № 2686 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. С. Б. срещу определение № 322 от 25.07.2017г. по в.т.д. № 85/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение и допълване на постановеното по делото решение № 118 от 09.05.2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага твърдения за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение. Обосновава оплакването си за недопустимост на определението с твърдението, че е постановено от съдебен състав, различен от този, постановил решението, чието изменение и допълнение е поискано, както и че по недопустим начин е интерпретирано искането на въззивника, без да бъде разгледано по същество. Твърди, че възприетото от въззивния съд възражение на ответниците за преждевременност на искането и липса на основание за приложение на нормата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК е недопустимо отклонение от съществото на направеното искане, което опорочава въззивното определение до степен на недопустимост, налагаща обезсилването му от касационната инстанция и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане от друг състав със задължително указание да бъде разгледано извършеното своевременно процесуално искане на въззивника за изменение и допълнение на въззивното решение в частта за разноските. Излага съображения, че в процесния случай следва да бъде приложена нормата на чл.78, ал.1 ГПК във връзка с нормата на чл.248, ал.1 ГПК от въззивния съд без отклонение, тъй като въззивникът е поискал присъждане на направените от него разноски пред първоинстанционния съд, за което е приложил списък, които разноски поради пропуск не са му присъдени от въззивния съд с постановеното решение. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, алтернативно – отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважено изцяло направеното от частния жалбоподател искане за изменение и допълнение на въззивното решение в частта за разноските.
Ответниците М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х., представлявани от адв. М. К., оспорват частната жалба, като излагат съображения за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд, като е взел предвид, че с въззивното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за разглеждане на предявените искове, вкл. и за преценяване на правния интерес на ищеца от завеждането му, е приел, че спорът между страните не е разрешен по същество и поради това искането за разноските се явява преждевременно. Приел е, че по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе окръжният съд с оглед изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК, с оглед на което е оставил без уважение искането за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение, тъй като е постановено от състав, който е различен от състава, постановил решението, чието допълнение в частта за разноските е поискано. Определението е постановено в предписаната от закона форма и от надлежен съдебен състав, формиран от лица, имащи качеството “съдия” в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност. Действително в настоящия случай останалите двама членове на съдебния състав, освен докладчика, са различни от тези, които са участвали в състава, постановил въззивното решение, но изискването на чл.235, ал.1 ГПК се отнася за решението по делото, но не и за разглеждането на молбата за допълване на решението в частта за разноските. От друга страна, дори и да е допуснато нарушение при формиране на съдебния състав, това не би обусловило нищожност на обжалваното определение, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – решение № 346 от 30.11.2011г. по гр.д. № 1556/2010г. на ВКС, ГК, II г.о.. Въззивният съд е бил надлежно сезиран и с обжалваното определение се е произнесъл по същество на направеното искане, като е взел предвид и становището на въззиваемата страна, поради което не е налице недопустимост на определението. Останалите доводи на частния жалбоподател касаят правилността на обжалваното определение, а не неговата допустимост.
Определението е правилно. По въпроса относно присъждането на разноските в хипотезата, в която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, е налице непротиворечива практика на ВКС – определение №45/21.01.2013г. по ч.т.д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 491/27.06.2011г. по ч. т. д. № 288/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 55 от 31.01.2017г. по ч.т.д. № 2175/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и други. Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл. 78 ал.1 – ал. 11 от ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т. е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. Въззивното решение, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.78 ал.1 ГПК – за ищеца и чл.78 ал.3 от ГПК – за ответника. Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени от страните в първоинстанционното и във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай производството по в.гр.д. № 85/2017г. на Пловдивски апелативен съд е приключило с решение от 09.05.2017г., с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора. Тъй като с постановеното въззивно решение не е разрешен по същество правният спор и не е сложен край на делото, за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 от 25.07.2017г. по в.т.д. № 85/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.