3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 06.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 145 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Монолитстрой – Ч., Б.“ ООД, [населено място], представлявано от адв.Ц. Г., срещу определение № 2467 от 02.08.2018г. по ч.гр.д. № 3440/2018г. по описа на САС, в частта, в която, след отмяна на определение № 2524 от 23.05.2018г. по ч.гр.д. № 103/2018г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, 11 състав, е допуснато исканото от жалбоподателя обезпечение при парична гаранция по бъдещия отрицателен установителен иск в размер на 4 900 лева и по бъдещия осъдителен иск в размер на 32 000 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалва въззивното определение в частта на определената от съда гаранция, като счита, че представянето й не е необходимо и би го натоварило прекомерно. Поддържа, че въззивният съд не е обосновал защо счита, че следва да приложи хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, вместо чл.391, ал.1, т.1 ГПК, поради което определението му е необосновано и не съответства на закона. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът „Национална компания Индустриални зони” ЕАД, представлявано от адв. Вяра А. М. – Т., оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение е отменено определение № 2524 от 23.05.2018г. по ч.гр.д. № 103/2018г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, 11 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, и е допуснато обезпечение на тези искове при парична гаранция по бъдещия отрицателен установителен иск в размер на 4 900 лева и по бъдещия осъдителен иск в размер на 32 000 лева, като за обезпечаване на отрицателния установителен иск е допусната посочената от молителя при условията на евентуалност обезпечителна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, комуто в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, тъй като с оглед приетото в ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС ответникът не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт /в този смисъл са Определение № 32 от 03.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 785/2012г., І т.о., Определение № 115 от 19.02.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 347/2014г., ІІ т.о., определение № 248 от 03.05.2018г. по т.д. № 1060/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 597 от 02.11.2018г. по ч.т.д. № 2372/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./. Защитата на молителя, поискал допускане на обезпечение, се изчерпва с постановяване на въззивния съдебен акт по подадената от него частна жалба и тази страна не разполага с касационна жалба срещу въззивното определение, с което молбата й за допускане на обезпечението е уважена, дори и да не е доволна от условията, при които е допуснато /каквото условие е внасянето на парична гаранция/. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010г.
В настоящия случай исканото обезпечение е допуснато още с определението на първоинстанционния съд, а с въззивното определение в обжалваната пред настоящата инстанция част, постановено по подадена от ответника частна жалба, са променени единствено условията, при които се допуска обезпечение, като допускането му е обусловено от внасяне на парична гаранция. Така постановеното определение не е от категорията на посочените в чл.396, ал.2, изр. ГПК и не подлежи на обжалване пред ВКС.
По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „Монолитстрой – Ч., Б.“ ООД, [населено място], представлявано от адв.Ц. Г., срещу определение № 2467 от 02.08.2018г. по ч.гр.д. № 3440/2018г. по описа на САС в частта относно определената гаранция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: