Определение №250 от 1.8.2019 по тър. дело №1259/1259 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

гр. София, 01.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1259 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Р. Г. Б., представлявана от адв. З., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 758 от 27.11.2018г. в частта за разноските, като присъдените на ответника разноски бъдат намалени от 1726 лева на 863 лева.
Молителката твърди, че видно от представените по делото документи, присъдените на ответника разноски представляват сбор от заплатеното адвокатско възнаграждение за двама адвокати. Счита, че на основание чл.78, ал.3 вр. ал.1 ГПК ответникът има право на разноски само за един адвокат, т.е. на разноски само в размер на 863 лева.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва направеното искане. Поддържа, че разноските действително са направени за заплатено адвокатско възнаграждение за двама адвокати, но счита, че разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК се отнася само за разноските на ищеца, който е инициирал производството, но не и на ответника, който е „въвлечен“ в процеса и следва да организира защитата си. Счита още, че по същество молителката прави опит за смесване на института на прекомерността и броя на адвокатите, участвали в осъществяването на правната защита на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на Р. Г. Б. от [населено място], представлявана от адв.Ю. З., срещу решение № 309 от 12.01.2018г. по в.гр.д. № 7931/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III – Б състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 80391 от 03.04.2017г. по гр.д. № 36760/2016г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 150 състав, са отхвърлени предявените от касатора срещу „УниКредит Булбанк” АД иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над 566,89 евро до размера от 11 150,63 евро – платена без основание възнаградителна лихва, като начислена и платена в размери, определени по нищожни клаузи, за периода от месец юли 2011г. до месец юни 2016г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2016г. до окончателното изплащане, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 5,67 евро до размера от 111,63 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.05.2016г. до 04.07.2016г., и касаторът е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк” АД разноски общо в размер на 1 258,90 лева.
С постановеното по настоящото дело определение № 758 от 27.11.2018г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С определението съдът е присъдил на ответника с оглед изхода на делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 726 лева.
Настоящият състав констатира, че действително присъдените на ответника разноски в размер на 1 726 лева представляват заплатени адвокатски възнаграждения за двама адвокати, на всеки от които е заплатено възнаграждение в размер 863 лева. Поради това и при съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.3 вр. ал.1 ГПК, направеното от касаторката искане за намаляване на присъдените на ответника разноски е основателно, като на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 863 лева.
Неоснователен е доводът на ответника, че предвиденото в чл.78, ал.1 ГПК ограничение по отношение подлежащите на възстановяване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се отнася само за ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, уреждаща правото на разноски на ответника при отхвърляне на иска, следва да се прилага във връзка с ал.1, в която е описан видът на подлежащите на възстановяване разноски. Останалите съображения на ответника в подкрепа на тезата му не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в закона.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 758 от 27.11.2018г. по т.д. № 1259/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение, КАТО :
НАМАЛЯВА присъдените на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК[ЕИК] разноски за касационната инстанция от 1726 лева на 863 лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top