3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София,01.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1988 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ВЕИ СТРОЙ” ЕАД, [населено място], срещу определение № 38 от 18.06.2018г. по т. д. № 29/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С последното не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1977 / 24.08.2017г. по т.д. № 182 / 2017г. на Апелативен съд – С..
Частният жалбоподател твърди, че от името на дружеството са подадени две касационни жалби от двамата му адвокати – адв. Р. и адв. Т., като подадената от последния касационна жалба не е разгледана, в която част обжалва постановеното по реда на чл.288 ГПК определение. Поддържа се, че в тази част то няма характер на определение по чл.288 ГПК, а представлява определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК., тъй като е преграждащо. Неправилно ВКС е приел, че едната жалба е допълнение на другата, тъй като в жалбите се правят различни оплаквания относно неправилността на въззивното решение. Към жалбата на адв. Т. не е представено изложение в срока за обжалване на основанията за допускане на касационния контрол, тъй като не са дадени за това указания от съда. Въз основа на това се поддържа, че изложението на касационните основания по подадената от името на дружеството касационна жалба от адв.- Т. е подадено в срок, тъй като седмодневният срок за поправяне на касационната жалба не е започвал да тече и следователно не е изтекъл. Ето защо, ВКС следва да се произнесе по основанията в жалбата и по поставените въпроси в изложението, подадено чрез адв. Т., които са от съществено значение за правилното решаване на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Видно от мотивите на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение от първия тричленен състав на ВКС, с него е прието, че допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано на 26.10.2017г. от дружеството чрез адв. Т. е след изтичането на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане. Посочено е, че въззивното решение е връчено на дружеството чрез адв. Р. на 04.09.2017г. и е депозирана в едномесечния срок от касатора жалба с приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК чрез адв. Р. и жалба чрез адв. Т., последната възприета като допълваща предходната касационна жалба на страната, подадена от адв. Р.. Аргументирано е, че отсъства процесуална възможност за представяне на ново изложение по чл.284, ал.3 ГПК от дружеството извън депозираното такова по касационната жалба чрез адв. Р., след изтичане на преклузивния срок. Прието е, че поставените въпроси в приложението към касационната жалба, депозирана чрез адв. Р., по същество не обуславя допускането на касационния контрол.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Право на касационна жалба на страната е едно, независимо дали то е упражнено чрез множество депозирани жалби в едномесечния преклузивен срок от един или няколко пълномощника на страната или е подадена една жалба от страната чрез пълномощника й. Независимо дали касационните основания са материализирани в една или няколко жалби, изходящи от една страна, въз основа на тях възниква само едно процесуално правоотношение между съда и страната – жалбоподател. Ето защо, доколкото жалбите изхождат от една и съща страна, за редовността им е достатъчно внасянето на една държавна такса и представянето на едно приложение към жалбата/те. Не е необходимо приложението да обхваща поставянето на въпроси по отношение на всички оплаквания в жалбата/те, изходящи от една и съща страна. Касационното производство е двуфазно, като основанията за допускане на касационен контрол са различни от касационните основания и непосочването на въпрос по чл.280, ал.1 или на основание по чл.280, ал.2 ГПК във връзка с някои от наведените оплаквания за неправилност на решението само по себе си не обуславя липсата на приложение към жалбата. С оглед изложеното, неоснователно е твърдението на частният жалбоподател, че съдът е следвало да даде указания за представяне на изложение към втората по ред жалба, депозирана от него чрез друг адвокат, нито констатацията за непредставянето в срок на изложение към втората по ред жалба на страна, може да се приравни на акт на оставяне без разглеждане на касационната жалба.
Видно от частната жалба, атакуваното определение се обжалва „в частта, в която съдът не е разгледал касационната жалба”, подадена от дружеството чрез адв. Т.. Такова произнасяне на ВКС не е налице, като съдът единствено в мотивите на акта е отказал да съобрази представено изложение към жалбата след изтичането на преклузивния срок. С оглед на това, частната жалба се явява без предмет и като такава е недопустима. Същата е насочена към постановено по реда на чл.288 ГПК определение на ВКС, с което се отказва допускането на касационен контрол на въззивно решение, поради което същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението по чл.288 от ГПК не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, тъй като е окончателен акт, спрямо който е недопустимо осъществяването на контрол за правилността му. То не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на това, че разглежданите въпроси са извън предмета на делото между страните, съгласно дадените в т.1 на ТР № 2/28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Необжалваемостта му е свързана и със стабилитета на постановеното въззивно решение, което при недопускане на касационно обжалване, влиза в сила с постановяване на определението по чл.288 от ГПК – чл.296, т.3 ГПК. Да се приеме противното би означавало посредством отмяната на определението по чл.288 от ГПК да се пререши въпроса относно влизане в сила на обжалваното съдебно решение, което е недопустимо. Определението по чл.288 ГПК не е и от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, за които изрично е предвиден инстанционен котрол по реда на частните жалби.
Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „ВЕИ СТРОЙ” ЕАД, [населено място], срещу определение № 38 от 18.06.2018г. по т. д. № 29/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.