5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 15.05.018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3073 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1891 от 02.08.2017г. по т.д. № 2317/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 308 от 13.02.2017г. по т.д. № 1976/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав и касаторът е осъден да заплати на М. Х. К. – Моасе сумата 1 600 лева разноски по делото за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на М. Х. К. – Моасе, на основание чл.94 ЗАПСП сумата 14 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторско право върху литературно произведение с наименование „Остров България” чрез възпроизвеждането му без съгласие на автора в печатно издание /в. „Уикенд”, бр. 11 – 17 октомври 2014г./, ведно със законната лихва от 25.03.2015г. до погасяването; на основание чл.86 ЗЗД сумата 474,19 лева, представляваща лихва за забава за периода 04.11.2014г. – 24.03.2015г.; на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата 3 058,97 лева разноски, както и на основание чл.95, ал.1, т.6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по иска по чл.94 ЗАПСП в два всекидневника и чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия пояс 10.00 – 12.00 часа.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че присъденото на ищцата М. Х. К. – Моасе обезщетение е необосновано, не се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства и е постановено в нарушение на закона. По отношение на претърпените неимуществени вреди твърди, че основното притеснение на ищцата относно репутацията й не е оправдано, тъй като и след публикацията във в. „Уикенд“ тя е продължила да публикува свои творби в изданията, с които е работила. По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на доходи, счита, че М. Х. К. – Моасе не е доказала сигурността на получаване на тези доходи, тъй като не е установила наличието на договорни отношения с [фирма] и [фирма]. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които се приема, че печалбите /гражданските плодове/, които биха се получили от други отношения, биха имали характеристиките на пропуснати ползи само ако получаването им сигурно, което подлежи на доказване. Сочи решение № 156 от 29.11.2010г. по т.д. № 142/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 66 от 14.06.2011г. по гр.д. № 1725/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответникът по касация М. Х. К. – Моасе от [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел правните изводи на Софийски градски съд, с които е обоснована основателността на исковите претенции по чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1, т.6 ЗАПСП и чл.86 ЗЗД, и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. След като е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, е приел, че ищцата М. Х. К. – Моасе има право на обезщетение за изживените негативни емоции и страдания, които са пряка последица от нарушаването на авторското й право. Счел е за необосновано твърдението на ответника, че притесненията на ищцата не били оправдани, като е посочил, че същите са свързани с нарушената й журналистическа репутация и име на сериозен журналист, със сринатото доверие към нея от страна на медии, с които е работила, а не само с опасността от намаляване на приходите.
Въззивният съд е изложил съображения относно необосноваността на възраженията на ответника и по отношение на имуществените вреди – пропуснатите ползи от процесното нарушение, представляващи неполучени възнаграждения от [фирма], притежаващо сайта „S. live”, и [фирма] – продуцент на предаването „Преди обед” по телевизия „БТВ”. Въз основа на доказателствата по делото /справки, служебни бележки, съдебно – оценителна експертиза и печатни материали/ е приел наличието на продължителни във времето облигационни отношения между ищцата и [фирма] /12 публикации в периода 24.07.2011г. – 11.10.2014г. и изплатени възнаграждения в общ размер на 960 лева/, както и договорни отношения с [фирма] в периода януари 2014г. – юни 2015г. и получени възнаграждения общ размер 12 400 лева за 2014г. и 2 800 лева за 2015г. Позовавайки се на приетата по делото съдебно – оценителна експертиза, решаващият съдебен състав е счел, че пропуснатите ползи са сигурни и реални, подлежащи на обезщетяване, посочвайки наличието на рязък спад в броя и честотата на публикациите на ищцата след 11.10.2014г. /датата на процесната публикация във в. „Уикенд/ в сайта „S. live”, съответно и в получените доходи от авторски възнаграждения /392,85 лева/, както и намаляване на излъчванията на водените от ищцата рубрики /”Позитивните хора” и „М. по етикет”/ в предаването „Преди обед” и неподновяване на договорите за следващия сезон, респ. неполучени доходи в размер на 9 600 лева.
Решаващият съдебен състав е приел за неоснователно възражението на ответника относно прилагането на чл.94, ал.3 ЗАПСП при определяне размера на обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди от нарушението на авторското право. Излагайки съображения относно необходимостта от отчитане както на вредите, претърпени от ищцата, така и на приходите, реализирани от нарушителя, при спазване принципа на справедливостта и осигуряване на възпиращо и предупредително въздействие за нарушителя и останалите членове на обществото, въззивният съд е приел за справедливо определеното от първоинстанционния съд обезщетение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е изложил твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава. В изложението касаторът единствено е повторил твърденията си, наведени в касационната жалба, за липса на безспорно установено сигурно получаване и размер на пропуснатите от ищцата ползи, и се е позовал на сочените решения на ВКС, възпроизвеждайки дадени с тях разрешения, но не е формулирал конкретния правен въпрос, по който е налице противоречие между тези решения и обжалваното въззивно решение. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение не могат да обосноват допускане на касационния контрол, а могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото и констатирано наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК поради липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което е безпредметно обсъждането на допълнителните предпоставки.
При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 600 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1891 от 02.08.2017г. по т.д. № 2317/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на М. Х. К. – Моасе с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.7 сумата 1 600 лева /хиляда и шестотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: