1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София, 23.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2093 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Л. Ц. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Ж. срещу определение № 2627 от 01.08.2019г. по ч. гр. дело № 3262/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 313 от 06.06.2019г. по т. дело № 137/2018г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, ІІІ състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено производството по делото в частта по предявения от Л. Ц. С. срещу Т. М. К. иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ТЗ.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че пасивната легитимация на иска по чл. 95, ал. 1 ТЗ не произтича от твърденията в исковата молба за виновно поведение, а от правната същност на събирателното дружество като персонално, което обуславя право на защита на всеки от съдружниците, различна от тази на самото дружество. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Кои са пасивно легитимираните страни по предявен иск за прекратяване на събирателно дружество в хипотезите на чл. 95, ал. 1 ТЗ? Частната жалбоподателка поддържа, че релевантният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с решение № 403 от 29.07.1992г. по гр. д. № 147/1992г. на ВКС, V г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски окръжен съд, въззивният съд е приел, че пасивно легитимирана страна по конститутивния иск по чл. 95, ал. 1 ТЗ, по който се иска прекратяване на събирателното дружество, е юридическото лице, докато искът по чл. 95, ал. 2 ТЗ се насочва срещу виновния съдружник и дружеството; обстоятелството, че разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ТЗ включва в състава си наличието на виновно поведение в една или друга проявена форма на друг съдружник, но не обуславя пасивна легитимация по иска за прекратяване на дружеството на виновния съдружник. По изложените съображения съдебният състав е направил извод, че пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 95, ал. 1 ТЗ е Събирателно дружество „Д. комерсиал – КК – К. и сие“, но не и съдружника Т. К..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание посочената разпоредба, е необходимо материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Цитираното решение № 403 от 29.07.1992г. по гр. д. № 147/1992г. на ВКС, V г. о. не обуславя извод за осъществяване на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид изменението на разпоредбата на чл. 88 ТЗ с ДВ, бр. 103 от 1993г. и постановеното впоследствие решение № 1380 от 06.09.1995г. по гр. д. № 2382/1994г. на ВКС, V г. о. В посоченото от частния жалбоподател решение изводът, че пасивно легитимирани да отговарят по трите иска по чл. 95, ал. 1 ТЗ са самото събирателно дружество и съобразно изискванията на чл. 88 ТЗ всички останали съдружници е аргументиран с разпоредбата на чл. 88 ТЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 103 от 1993г., поради което същото е неприложимо.
Неоснователен е и доводът на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като след изменението на чл. 88 ТЗ със ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 103 от 1993г./ е постановено решение № 1380 от 06.09.1995г. по гр. д. № 2382/1994г. на ВКС, V г. о., в което е прието, че пасивно-легитимиран ответник по иска по чл. 95, ал. 1 ТЗ е самото събирателно дружество като юридическо лице, а не и отделния съдружник – физическо лице. Посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав и същата е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Липсват данни за изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат осъвременяване на посочената съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2627 от 01.08.2019г. по ч. гр. дело № 3262/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.