3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 25.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1461 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 458 от 28.02.2017г. по в.т.д. № 3531 / 2016 г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено на основание чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР по иск, предявен от К. Д. П. срещу дружеството, че не съществуват обстоятелствата – освобождаване на К. П. като представляващ дружеството и вписване на Ц. И. Ц. като представляващ дружеството, вписани в търговския регистър с вписване № 20110625152834.
Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Сочи нарушение на чл.5 ГПК, чл.269 ГПК и чл.235, ал.2, ал.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд в нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил писмените доказателства, които са приети в съдебното производство пред първоинстанционния съд и доводите, основани на тези доказателства, изложени в отговора на въззивната жалба и в писмената защита пред апелативния съд, между които е удостоверение изх. № 11433 от 10.10.2016г. на ЧСИ М. И. с рег. № 748 с район на действие Окръжен съд [населено място]. Намира мотивите на решението на въззивния съд, касаещи изменението на дружествения договор за вътрешно противоречиви. Счита, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.89, ал.1 и чл.87 ТЗ. Допуснатите нарушения от своя страна са довели до необоснованост на съдебното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата, К. Д. П., не представя писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният съд е приел, че правилото на чл.89, ал.1 ТЗ, че всеки съдружник представлява събирателното дружество, е дерогирано в учредителния договор на дружеството, в което е предвидено, че представител на дружеството е ищецът. Във връзка с това са изложени съображения, че промени в представителната власт на СД по арг. на чл.89, ал.1 ТЗ могат да настъпят само, ако се измени дружествения договор, като това изменение не може да бъде извършено по решение на съдружниците по чл.87 ТЗ. Ето защо, са приети за неоснователни доводите на дружеството – касатор, че вписаната промяна на представителството на дружеството може да се основава на решение на съдружниците, отразено в протокол от 16.06.2011г. Посочено е, че дружественият договор може да бъде изменен чрез приемането на нов дружествен договор или чрез сключване на допълнително споразумение между съдружниците, но и в двата случая следва да е спазена предписаната в чл.78 ТЗ форма за действителност- писмена с нотариална заверка на подписите. Дружествен договор или допълнително споразумение, сключени в отклонение на тази форма, не могат да породят целените правни последици – изменение на представителството на дружеството, установено в действащия дружествен договор. За да постанови отменителното си решение, решаващият състав е достигнал до извода за несъществуване на вписаните обстоятелства, поради нищожност на нотариалната заверка на подписите на дружествения договор от 16.06.2011г. Аргументирал се е, че в разглеждания случай нотариус В. Т. с район на действие Районен съд –Монтана е действала в нарушение на забраната по чл. 573, ал. 1 ГПК, извършвайки процесното нотариално действие извън своя район, а именно в [населено място]. В тази връзка е прието за неоснователно позоваването на ответника на разпоредбата на чл.570, ал.2 ГПК, тъй като същата се отнася до местната компетентност на нотариуса т.е. урежда правомощията му да извършва действия, които нямат териториална връзка с неговия район, за разлика от изискването за такава връзка между района и действията, посочени в чл.570, ал.1 ГПК, като нормата на чл.570, ал.2 ГПК не му дава правото да извършва действия извън границите на района си и то при изричната забрана на чл.573, ал.1 ГПК.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, касаторът посочва „представителството на дружеството като процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради факта, че се налага тълкуване на чл.89, ал.1 ТЗ да бъде даден отговор на въпроса за представителството на събирателното дружество, когато единият от двамата съдружници моли да бъде взето решение на съдружниците да бъде освободен като представляващ събирателното дружество и моли за съгласие на другия съдружник и за предприемането на другите законни мерки”. Счита, че се налага тълкуване на нормата на чл. 87 ТЗ, за да се отговори на въпроса „Могат ли съдружниците в събирателно дружество, когато са двама съдружници и единият заявява изрично, че не желае да представлява дружеството, единодушно да решат да изменят съществуващия дружествен договор или да приемат нов при хипотеза на чл. 87 ТЗ?”. Поставя процесуалноправния въпрос „Явява ли се нищожно нотариалното действие, при което положените върху новоприетия дружествен договор подписи на ищеца К. П. и другия съдружник Ц. Ц. са били нотариално заверени от нотариус в района на Районен съд [населено място] извън неговия район в [населено място], поради нарушение на разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК и чл. 576 ГПК, така както е приел въззивния съд? Следва ли разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ТЗ да се разглежда във връзка с чл. 570, ал. 1 ГПК, която норма определя местната компетентност? Или при решаването на конкретния правен спор е приложима разпоредбата на чл. 570, ал. 2 ГПК, която предвижда, че другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус, без оглед на връзката на района на неговото действие и нотариалното удостоверяване?”. Позовава се на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът, дали съдружниците могат да изменят дружествения договор, не е обуславящ изход на спора, тъй като въззивната инстанция не е отрекла тази възможност, но е посочила, че това трябва да стане в предвидената за това форма – писмена с нотариална заверка на подписа, каквато не е налице, поради нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено от нотариус извън района му на действие. С оглед на така очертаните обуславящи изхода на делото мотиви на въззивния съд, както този въпрос, така и въпросът за съгласието на другия съдружник за промяна на представителството на СД не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на решението до касация. Следващите въпроси са свързани с приложението на чл.573, ал.1, чл.576, чл.570, ал.1 и ал.2 ГПК във връзка с компетентността на нотариуса да извърши нотариалното удостоверяване извън района си на действие. Макар въпросите да са от значение за изхода на спора, същите не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е налице наведения от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./, доколкото разпоредбите са ясни, не е налице противоречиво тълкуване на същите, нито е налице изменение на закона или на обществените условия, налагащи промяна на тълкуването.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 28.02.2017г. по в.т.д. № 3531 / 2016 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.